Бенедикт ХVІ: в Дева Мария Църквата разпознава себе си, своето призвание и мисия

„Мариологията от Вторият Ватикански Събор до наши дни. Приемственост, равносметки и перспективи”. Това е темата на Международния конгрес посветен на Дева Мария, който се провежда в Рим от 4 до 9 септември, чиито участници бяха приети тази сутрин на аудиенция от Папа Бенедикт ХVІ в апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо. Темата на конгреса, посочи Папата в словото си към присъстващите, „е много подходяща за нашата подготовка за предстоящите чествания на 50-та годишнина от началото на Втория Ватикански събор, открит на 11 октомври 1962 г”. В словото си Бенедикт ХVІ отправи сърдечни думи към кард. Анджело Амато, префект на Конгрекацията за процесите на светците, кард. Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за културата и към декана, и академичните власти на Международната Папска Богородична академия.

Папа Йоан ХХІІІ пожела Вторият Ватикански събор да бъде открит на 11 октомври, „денят в който през 431 г, съборът в Ефес, обявява Дева Мария за „Theotokos”, Майка Божия. За да припомни това изключително събитие в неговата 50-та годишнина, точно след един месец, на 11 октомври, ще бъде открита Годината на Вярата, обявена от Папа Бенедикт ХVІ с документа под формата на Motu proprio, Porta Fidei, в който Дева Мария е представена като модел на вярата. По тази причина, посочи Бенедикт ХVІ, „призовавам нейното специално застъпничество и закрила над пътя на Църквата, поверявайки на нея, блажената, която повярва това благодатно време”:

„Също днес, скъпи братя и сестри, Църквата се радва в литургичното честване на Рождеството на Блажена Дева Мария, изцяло света, изгрев на нашето спасение”.

Бенедикт ХVІ се спря на смисъла на днешния празник, Рождество на Дева Мария, цитирайки свети Андреа от Крит, живял между VІІ и VІІІ век, който представя този празник като „безценна част от мозайката, която е промисъл за спасението на човечеството”. Свети Андреа от Крит припомня, че „истинското значение и цел на това събитие е Въплъщението на Словото. Мария се ражда, откърмена е и е отгледана, за да бъде Майка на Царя на вековете, на Бог”. Това древно свидетелство, посочи Папата, ни отвежда към сърцевината на темата, над която размишлява тези дни Международният конгрес посветен на Дева Мария и която Вторият Ватикански събор подчертава в заглавието на осма глава от Догматичната Конституция за Църквата Lumen gentium: „Блажена Дева Мария, Майка Божия в тайната на Христос и на Църквата”. Става въпрос за „съкровената връзка между тайните на християнската вяра”, които съборът посочи, „като хоризонт”, за да се разберат отделните елементи „от наследството на католическата вяра”.

Бенедикт ХVІ припомни, че самият той участва като млад богослов в Събора и като експерт има възможността да види различните подходи в разглеждането на темите за ролята на Дева Мария в историята на спасението. Тогава, сподели Папата, се взе решението да се обогати схемата за Догматичната Конституция на Църквата с главата за Майката Божия, в която фигурата на Девицата, видяна изхождайки от Словото Божие, от текстовете на литургичната и патристична традиция и от богословското и духовно размишление, се явява „тясно поместена в основните тайни на християнската вяра”:

„Мария, на която бе подчертана преди всичко вярата, е част от тайната на любовта и общението на Светата Троица; нейното сътрудничество към божествения промисъл за спасение и към единственото посредничество на Христос, е ясно подчертано и откроено, правейки я по този начин модел и ориентировъчна точка за Църквата, която в Нея разпознава себе си, своето призвание и мисия”.

Въпреки че съборният текст не разрешава всички въпроси свързани с фигурата на Майката Божия, „представлява съществен херменевтичен хоризонт за всяко допълнително размишление”. Освен това, този текст, посочи Бенедикт ХVІ, „е ценна и винаги необходима уравновесяваща точка между богословската рационалност и набожността на вярващите”. Ето защо, „уникалната фигура на Майката Божия трябва да бъде задълбочена от различни и взаимно допълващи се перспективи”. Остават валидни „via veritatis, via pulchritudinis и via amoris (пр. път на истината, красотата и любовта), за да се разберат още по-дълбоко силната вяра на Мария, нейната любов към Бог и непоклатимата и надежда. Бенедикт ХVІ призова всички да следват линията, продиктувана от Втория Ватикански Събор:

„Поднесете вашия компетентен принос на пасторално размишление и предложение, за да може предстоящата Година на Вярата да се превърне за всички вярващи в Христос в истински момент на благодат, в който вярата на Мария ни предшества и придружава като ярък фар и като модел на християнска пълнота и зрялост, на който да гледаме с вяра и от който да черпим ентусиазъм и радост, за да живеем с все по-голяма ангажираност и последователност нашето призвание на Божи чеда, Христови братя, живи членове на неговото Тяло, което е Църквата”.

svt/ rv