Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Бог е присъстващ дори и в мрачните моменти на човешката история

Христос е този, който държи в ръцете си съдбините на Църквата и единствения начин по който християнина може да разбере насоките му е молитвата. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на книгата Откровение, продължавайки поредицата от катехистични беседи посветени на молитвата. Днес, отбеляза Папата обръщайки се към осемте хиляди вярващи и поклонници събрали се във ватиканската аула „Павел VІ”, сме „залети от множество думи и сме по-малко склонни да се вслушваме в това, което Бог ни казва”. Нашата молитва, продължи той, „трябва да бъде преди всичко вслушване и хвалебствие на Бог, а не само, както е по принцип, една молба”.

В мрачните моменти на живота, ако се молиш ще получиш утешение и ще се научиш да обичаш Бог и да усещаш приятелството на Исус. По този начин молитвата ще стане част от живота в една постоянна динамика на любов, която променя живота. Това е посланието, обобщено от Бенедикт ХVІ, което книгата Откровение, отправя към всички нас. Папата се спря на структурата на последната книга от Библията, представяйки систематично трите етапа, изграждащи нейната първа част (Откр 1,4 -3,22). В първия етап, посочи Светият Отец, главните действащи лица са асамблеята и четеца, който и представя посланието поверено от Исус на евангелиста. В тези първи страници от книгата молитвата на асамблеята е един от централните елементи в разказа: молитва, която се превръща в „слушане на Бог, който говори”:

„Нашата молитва трябва да бъде преди всичко слушане на Бог, който ни говори. Заобиколени от множество думи, не сме свикнали да се вслушваме, но преди всичко да се предразположим вътрешно и външно за тишината, да сме внимателни в това, което Бог иска да ни каже. Първите страници от книгата Откровение ни учат, че нашата молитва, която често е само една молба, трябва да бъде преди всичко хвалебствие към Бог за неговата любов, за дара на Исус Христос, който ни даде сила, надежда и спасение”.

„Сграбчена от Христовата любов”, асамблеята е призована да „долови присъствието Му в нейния живот”. Приемайки Бог, посочи Папата, Той и се явява като „начало и край на историята”, „участник с Неговата любов в човешките съдби” от миналото и бъдещето „до края на времената”.

„Постоянната молитва разбужда в нас смисъла на присъствието на Господа в нашия живот и история. Неговото присъствие е това, което ни подкрепя, води и дарява голяма надежда, дори и сред мрака на човешката история. Всяка молитва, дори и тази в най-радикалната самота, никога не е изолация от света, нито е стерилна, а е живителна лимфа, подхранваща един все по-обвързан и последователен християнски живот”.

Във втория етап на първата част от книгата, Христос застава до асамблеята, позволявайки на общността да го види. Тук четецът представя образите на Светият Дух. Това е един силен съзерцателен момент, отбеляза Папата, в който светлината и огъня са посочени като символ на „силната ревност на Божията любов”, на Неговата вечност, на победата Му над смъртта. Евангелист Йоан разказва на асамблеята за своята лична среща с Възкръсналия Христос. „Щом Го видях – пише евангелиста - паднах при нозете Му като мъртъв” (Откр 1, 16). След това откровение, Апостолът вижда пред себе си Господ Исус, който Му говори, утешава го, поставя ръка на главата му, поверявайки му да предаде неговото послание на Църквите:

„Епизодът в който Апостол Йоан пада като мъртъв пред Бог е изключително красив. Бог е приятелят в живота и поставя ръката си върху главата му. Така е и за нас: ние сме приятели на Исус. Ето защо откровението на Възкръсналия Бог, на Христос Възкръсналия ще бъде за нас като среща с приятел”.

В третия етап четецът представя на асамблеята посланието в което Исус говори в първо лице. Послание отправено към седемте Църкви в Мала Азия, които, посочи Папата, „са олицетворение на църквите от всички времена”:

„Всички църкви трябва да се вслушват в Господ, отваряйки се за Духа, така както Исус иска настойчиво, повтаряйки седем пъти тази заповед: „Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите” (Откр 2, 7.11.17.29; 3, 6.13.22). Асамблеята изслушва посланието на Исус от което е насърчена да се покае и обърне, да постоянства и расте в любовта”.

При поздравите към присъстващите вярващи и поклонници на аудиенцията, Папата се обърна към подготвящите се да приемат тайнството Миропомазание и към младежите участници в наскоро завършилата среща на Движението на Фоколарите в Будапеща. „Бъдете силни в католическата вяра – бе пожеланието на Папата към тях – и нека радостта, чистата любов и дълбокия мир, които се пораждат от срещата с Исус Христос да ви направят ярки свидетели на Благата Вест сред младежите от вашите страни”.

svt/ rv