Повече от 20 хиляди души на погребението на кардинал Мартини. Бенедикт ХVІ: човек на Бог, внимателен към най-трудните ситуации

„Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми” (Пс. 118, 105). Тези думи на псалмопееца могат да обобщят целият живота на този благороден и предан пастир на Църквата”. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в посланието прочетено от негово име в Катедралата на Милано от кард. Анджело Комастри, по време на погребението на кард. Карло Мария Мартини.

„Той бе Божи човек, който не само посвети живота си на изучаването на Свещеното Писание – пише Папата – а го обичаше силно, направи от него светлината в своя живот, за да бъде всичко „ad maiorem Dei gloriam”, за по-голяма слава Божия. Поради тази причина съумя да покаже на вярващите и на онези, търсещи истината, че единственото Слово достойно да бъде слушано, прието и следвано е това на Бог, защото показва на всички пътя на истината и любовта. Направи го с отворена душа, без никога да откаже срещата и диалога с всички, отговаряйки конкретно на призива на Апостола да бъдем винаги „готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда” (1 Пт 3,15). Направи го с дух на дълбока пастирска любов, според неговият епископски девиз „Pro veritate adversa diligere”, внимателен към всички ситуации, особено най-трудните, близък с любов до бедните, страдащите и изгубилите пътя.

В посланието си Папата цитира откъс от една проповед на кард. Мартини в която се моли: „Молим те Господи, да ни направиш изворна вода за другите, разчупен хляб за братята, светлина за онези, които вървят в мрака, живота за онези, които вървят по сянката на смъртта. Господи, бъди живота за света; Господи, води ни към твоята Пасха; заедно ще вървим към теб, ще носим Твоя кръст, ще се насладим от общението с Твоето възкресение. Заедно с теб ще вървим към небесния Ерусалим, към Отца”. (Проповед, 29 март 1980 г.)

Бенедикт ХVІ завършва посланието издигайки своята молитва към Бог: „Господи, който води кард. Карло Мария Мартини през целия негов живот, приеми този неуморим слуга на Евангелието и Църквата в небесния Ерусалим”.

Повече от 20 хиляди изпълниха Катдералата на Милано и площата пред нея, призовани от „величествената фигура на един човек на Църквата. Заедно с кардинала архиепископ на Милано, Анджело Скола, съслужиха десетки епископи и кардинали, сред които председателя на Папския Съвет за Културата, кард. Джанфранко Равази, председателя на италианската епископска конференция, кард. Анждело Баняско и представителя на Папата, кард. Анджело Комастри. Сред вярващите бяха италианския министър-председател Марио Монти и многобройни министри. В проповедта си кард. Анджело Скола припомни, че въпреки, че кард. Мартини „не ни остави едно духовно завещание, неговото наследство се намира в целият му живот и поучение, от които трябва да продължаваме да черпим дълго”. Архиепископът на Милано подчерта централното място, което заема Словото в живота на кард. Мартини:

„За надгробната си плоча той избра думите от Псалма цитиран от Светият Отец Папата: Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми”. По този начин, сам той ни даде ключа за интерпретацията на неговия живот и служение”.

Любовта си към бившия архиепископ на Милано засвидетелстваха повече от 200 хиляди вярващи, които се поклониха пред тленните останки на кардинала, изложени от събота в Катедралата на Милано. От името на всички тази любов бе изразена от неговия приемник, кард. Луиджи Тетаманци:

„Ние те обичахме заради усмивката ти и твоето слово, за вниманието ти към нашите слабости и за твоя поглед, способен да види далеч, за твоята вяра в радостните и мъчителни дни, за твоето изкуство да изслушваш и да даваш надежда на всички”.

В края на литургията, тленните останки на кард. Мартини бяха положени в Катедралата на Милано под кръста на Свети Карло Боромео.

svt/ tv