26 август, литургичен празник на Дева Мария от Ченстохова, покровителка на Полша

Историята на чудотворната икона на Дева Мария от Ченстохова, известна още като „Черната Мадона”, е забулена с мистика. Преданието я свързва с една от иконите, нарисувани в Ерусалим от апостол Лука, с които е искал да предаде на поколенията неизразимата красота на Мария. Според това предание едната от иконите нарисувани от евангелиста се намира и до днес в италианският град Болоня, а тази на „Черната Мадона” е била отнесена в Константинопол и положена в храма на император Константин.

По-късно иконата бива подарена на руският принц Лъв, служещ в римската армия, който я отнася в Русия, където е почитана като чудотворна икона. Въпреки многобройните съществуващи легенди, днес се смята, че иконата принадлежи на византийската школа и датира между VІ и ІХ век. След неколковековни странствания попада в Полша. Разбира се, и тук историята и легендите се преплитат.

Интересно е да се отбележи, че Ченстохова е бил първият град по течението на река Варта, която е била единственият път на водещ на север. Според преданията именно оттук през IХ в. са минавали при мисионерските си пътувания до Великоморавия светите славянски първопросветители Кирил и Методий. Според някои учени иконата е донесена именно от тях - за да имат Богородичния благослов постоянно в своята мисия и за да може Майката Божия да простре закрилата си над славянските народи, на които солунските братя носят светлината на Евангелието.

Преди да се установи в Ченстохова, иконата на Божията Майка се е намирала в Киев, донесена тук византийската принцеса Анна, сестра на император Василий II, която се омъжва за киевския княз Владимир - покръстителя на Русия. През ХII в. по време на едно от многобройните татарски нападения над руските земи, Белз е обсаден. Вярвайки в закрилата на Дева Мария, обсадените изнесли чудотворното й изображение на крепостните стени, за да закриля града. Една татарска стрела обаче пронизала лика на Божията майка. От “раната” на иконата потекла кръв и това смаяло защитниците. Но станали още по-смаяни, когато над града се спуснала гъста мъгла - тя обгърнала татарите и предизвикала истински хаос сред тях. Объркани в мъглата, те започнали да се избиват един друг и мнозина загинали, а тези които оцелели, избягали, панически. Така Божията майка спасила Белз.

През 1382 г, княз Владислав Ополски решава да премести чудотворната икона от Белз в Лвов. По пътя за своят замък, той се спира в малкото селце Ченстохова и оставя иконата на съхранение за през нощта в селската църква “Успение Богородично”. Kогато на сутринта носачите на иконата дошли да я вземат, те не могли да я помръднат от мястото й. Така Божията майка дала знак, че иска да остане в това бедно селце. Един месец по-късно Владислав дарил енорийската църква на Ченстохова и на монасите, които обитавали намиращата се в близост Ясна гора. Не след дълго скромната селска църква била съборена и на нейно място князът издигнал голям каменен храм, в който и досега се намира образът на Св. Богородица Ченстоховска.

През 1717 г. чудотворната икона на Божията Майка в Ясна гура е увенчана с папска тиара и култът към нея се разпространява особено силно сред вярващите. Набожност превърнала се в безгранична, докоснала сърцата на всички, и особено скъпа за папа Йоан Павел II, който повери своят понтификат на Майката Божия.

svt/ rv