Успение Богородично. Бенедикт ХVІ: след смъртта ни очаква безкрайната и вечна Божия любов

Дева Мария ни показва, че нашият живот не свършва в нищото, а че Бог ни очаква с неговата безкрайна любов. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в проповедта си по време на Светата литургия за празника Успение Богоридично, която предстоятелства в енорията Свети Тома от Виланова във Кастел Гандолфо.

„След края на земният живот Мария бе въздигната в небесната слава с душа и тяло”. С тези думи на 1 ноември 1950 г. Папа Пий ХІІ обявява догмата за Успението на Блажена Дева Мария. Истина на вярата, поясни Папата, която ни показва, че „в Бог има място за човека”. От своя страна, продължи Бенедикт ХVІ, „Мария присъединявайки се към Бог не се отдалечава от нас е не отива в една друга непозната за нас галактика, а стана още по-близка до нас, до всеки един от нас”:

„Мария, съединена изцяло с Бог, има едно толкова голямо сърце, че цялото Творение може да влезе в това сърце и многобройните сърца дарени на Майката Божия като благодарност за нейното застъпничество за доказателство за това. Мария е близо, може да ни изслуша, да ни помогне, тя е близо до всички нас.. и нейното сърце е голямо, като това на Бог”.

В Бог „има място за човек”, но също в „човека има място за Бог”:

„Във всеки един от нас има място за Бог и това Боже присъствие в нас е важно, за да озари света в неговата тъга, това присъствие се осъществява във вярата: чрез вярата отваряме портите на нашите сърце, за да може Бог да влезе в нас и да се превърне в силата, даваща живот… Отваряйки се за Бог ние не губим нищо, а точно обратното: нашия живот става богат и велик”.

Папата припомни съществуващите днес идеи за един по-добър свят, който човечеството трябва да очаква и който е неговата надежда:

„Дали и кога този по-добър свят ще дойде не знаем, не знам. Но е сигурно, че света, който се отдалечава от Бог няма да стане по-добър, а по-лош. Само Божието присъствие може да гарантира един по-добър свят”.

Християните, посочи Папата, притежават една сигурна надежда:

„Бог ни очаква, ние не отиваме в нищото, защото сме очаквани. Бог ни очаква и отивайки в другия свят ние намираме добротата на Майката, намираме нашите, намираме вечната Любов. Бог ни очаква: това е нашата голямата радост и надежда, която се поражда именно от този празник”.

Дева Мария, завърши Бенедикт ХVІ, „е радостта в нашия живот”, „утешението и надеждата” за нашето земно поклонничество:

„Нека да се поверим на нейното майчино застъпничество, за да може Господ да укрепи нашата вяра във вечния живот; нека ни помага да живеем добре времето, което Бог ни дарява с надежда. Една християнска надежда, която не е само носталгия за Небето, а живо и ревностно желание за Бог тук на този свят, желание за Бог, което ни прави неуморими поклонници, подхранвайки в нас смелостта и силата на вярата, които са смелост и сила на любовта”.

svt/ rv