Монс. Физикела: свидетелството на любовта, път на новата евангелизация

„Заглушаването на желанието за Бог води до автономност”; „човека е в криза, но обществото няма да стане по-добро ако се изолира християнството”. Това бе акцентът в лекцията със заглавие „Какво е новата евангелизация?”, изнесена от председателя на Папския Съвет за новата евангелизация, монс. Рино Физикела, при откриването на първата национална Конференция в Чатсууд, Австралия.

„Голямото предизвикателство за бъдещето се състои в това: онзи, които иска свободата да живее сякаш Бог не съществува, може да го направи, но трябва да знае и пред какво е изправен”. Така монс. Физикела очерта ситуацията на кризата на съвременния човек, който „забрави за същественото”, завладян от своята ревност за личната независимост и отговорност за начина му на живот. Но ако изключим Бог от нашия живот, светът няма да стане по-добър: католиците никога няма да приемат да бъдат емаргинирани и ще продължат да носят на света Христовото послание. Въпреки това, свидетелството и възвестяването на християните „не могат да прибягват към арогантността и гордостта”, нито да изразяват „чувство на превъзходство в отношение на другите”, а точно обратното, трябва да бъдат представяни с „благост, уважение и чиста съвест”. В това се състои новата евангелизация, мисията на съвременната Църква, на цялата Църква, съставена от пастири, свещеници и миряни. Това не е нещо различно от миналото, а един нов начин за предаване вечното послание за спасение на Възкръсналия Господ за всички. Монс. Физикела цитира Папа Бенедикт ХVІ, припомняйки, че „разводняването на вярата не помага, а по-скоро трябва да я живеем изцяло в нашето съвремие… Тактиките няма да ни спасят или да спасят християнството, а само преосмислената и живяна по нов начин вяра, чрез която Христос и с Него живия Бог, да влезнат в този свят”. Ето защо, първо място заема свидетелството, което е основното средство, за да се занесе на всеки човек, на всяко място и във всяко време, известието, че спасението е вече реалност. Но също и любовта, защото живота намира своята пълна реализация само в безвъзмездността. „Следвайки думите Господни – посочи монс. Физикела – ние сме насочили нашето внимание към всичко онова, което света отхвърли, смятайки го за безполезно и неефикасно: хронично болният, умиращият, емаргинирания, носителя на физически недостатък и всичко онова, което в очите на света изразява липса на бъдеще и надежда стои в центъра на християнските усилия”. Редом до това стои също нуждата от разнообразие в евангелизацията, както подчертава Папа Павел VІ, и да се намерят нови форми, развивайки способността за приспособяване. Израза „нова евангелизация” е използван за първи път от Папа Йоан Павел ІІ през 1979 г. и намери своята реализация със създаването от Папа Бенедикт ХVІ на Папския Съвет за Новата Евангелизация. Но не може да се евангелизара, бе евангелизатори, подчерта председателя на ватиканското ведомство, защото „всички сме отговорни за възвестяването на Евангелието, без изключение”. Оттук и призива към християните да съумеят да разграничават между истинското и фалшивото, между онова което дава бъдеще и онова, което е преходно: това е основното предизвикателство за съвременната Църква.

svt/ rv