„Папа Бенедикт ХVІ е завършил третия том от книгата Исус от Назарет. Той е посветен
на детството на Исус и е голям подарък за Годината на вярата. Освен това, може би
ще има и нова енциклика, която ще бъде четвърта в неговия понтификат”. Това заяви
държавния ватикански секретар, кардинал Бертоне, в края на литургия отслужена в енорията
на Интрод, Вале д’Аоста, Северна Италия, където прекарва летния период. „Ще прочетем
жадно и с голямо удоволствие третата книга на Бенедикт ХVІ”, допълни кардинал Бертоне.
Първата
си енциклика „Deus caritas est” („Бог е любов”) Бенедикт ХVІ подписа на Рождество
Христово 2005. Втората “Spe salvi” („Спасени в надеждата”) на 30 ноември 2007 и третата
”Caritas in veritate” („Любов в истината”) на 29 юни 2009. Предполага се, че след
любовта и надеждата, Папата иска да посвети своя енциклика и на вярата. Именно на
нея той учреди Годината на вярата, насочена към новата евангелизация, която официално
ще бъде отрита през октомври т.г. по повод на 50-та годишнина от началото на Втория
Ватикански събор.
„Когато се говори за новата евангелизация трябва да разпознаем
в този термин желанието на Бог да бъдем вестители на Евангелието сред съвременниците,
както първите християни сред езичниците – отбеляза кардинал Бертоне в проповедта си.
Днес Господ има нужда от нашето сърце, ум и енергия, за да може Неговия промисъл за
живота да привлече хората в съвременния комплексен свят в който трябва да направим
видима силата на християнската надежда. Във всяка област: трудовата, в брака и семейството,
в нашата социална дейност, всеки трябва да бъде незаменим свидетел на обновената вяра”.
„Само така можем да разберем голямото значение на Годината на вярата, провъзгласена
от Бенедикт ХVІ - допълни кардинал Бертоне. Още повече, ако се има предвид необходимостта
да служим на човека, който според думите на Бенедикт ХVІ „без Бог не знае къде да
отиде и кой е той”. „Съзнавайки нашето достойнство като дейци на новата евангелизация
– завърши кардинал Бертоне – преди всичко трябва да съхраняваме нашата любов към Бога,
но заедно с това да положим усилия да преоткрием, чрез формирането на християнските
ценности, голямото богатство в нашата култура и вяра, което за много наши съвременници
е изгубило своята стойност”.