Монс. Герхард Мюлер: да преодолеем идеологическите сблъсъци в Църквата

„Едно от основните задължения на Църквата е да направи така, че вярата отново да заблести като сила на надежда”. Това посочва в дълго интервю пред ватиканския всекидневник „Осерваторе Романо”, новият префект на Конгрегацията за Доктрината на вярата, монс. Герхард Мюлер. В него той говори за трудностите в диалога със Свещеническата общност „Свети Пий Х”, за годините прекарани в Латинска Америка, като професор по богословие и епископ, богословието на освобождението, както и за първите му впечатления при пристигането му в сградата на ватиканското ведомство за Доктрината на вярата. В интервюто монс. Мюлес споделя, че се е запознал и се е научил да оценява Йозеф Ратцингер, благодарение на неговото „Въведение в Катехизиса”, който през 1968 г. се превръща в истински бестселър.

„В Църквата – посочва монс. Мюлер – съществуват десни и леви групи, както се казва днес, които заемат твърде много нашето време и нашето внимание. Оттук лесно се поражда опасността да загубим от поглед нашето основно задължение, което е възвестяването на Евангелието и коректното излагане на доктрината на Църквата”. Ние сме убедени, продължава префекта на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, „че не съществува алтернатива на Божието откровение в Исус Христос. Това Откровение отговаря на големите въпроси на хората от всяко време”.

Църквата, продължава новият префект на ватиканското ведомство, „е преди всичко общност на вяра и поради това вярата, дарена чрез откровението, е най-важното добро, което трябва да предаваме, възвестяваме и пазим”. Исус, повери на Петър и неговите приемници, продължава епископът, „универсалната поучителна власт и на това ведомството за Доктрината на Вярата трябва да служи. „С учредяването на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, по искане на Павел VІ, неговата работа получи един положителен аспект: да насърчава и направи разбираема вярата и именно това е решаващият фактор. Към това се прибавя факта, че вярата трябва да бъде защитавана от грешки или отклонения. Ако погледнем на света и преди всичко на европейски страни, които познавам добре, ще видим много политици и икономисти, които правят изключителни неща; но те не са първите към които трябва да гледаме, когато се отнася до предаването на вярата и надеждата”.

Монс. Мюлер говори и за своя опит в Латинска Америка, която посещава многократно, споделяйки живота с най-бедните и работейки заедно с Църквата за тях. „През 1988 г. бях поканен да участвам в един семинар с Густаво Гутиерес. Като немски богослов, отидох с малко резервираност, защото познавах много добре двете декларации на Конгрегацията за Доктрината на вярата, публикувани през 1984 и 1986, за богословието на освобождението. Констатирах обаче, че трябва да се прави разграничение между коректното и грешно богословие на освобождението. Смятам – посочва монс. Мюлер – че всяко добро богословие е тясно свързано със свободата и славата на синовете Божии. Разбира се, смесването на марксистката доктрина за само-изкуплението със спасението дарено от Бог трябва да бъде отхвърлено”.

„От друга страна – посочва новият ватикански префект – трябва да се запитаме искрено: как можем да говорим за Божията любов и милосърдие пред страданието на много хора, които нямат храна, вода и медицински грижи, които не знаят какво бъдеще да предложат на своите деца, където наистина липсва човешкото достойнство, където човешките права са пренебрегнати от властващите? Анализирайки, това е възможно само ако сме готови да бъдем с хората, да ги приемем като братя и сестри, без високомерие. Ако виждаме себе си като Божие семейство, тогава можем да направим така, че тези недостойни човешки ситуации да се променят и подобрят”. В Европа, продължава бившият епископ на Регенсбург, след Втората Световна Война и диктатурите, „построихме едно ново демократично общество благодарение и на католическата социална доктрина. Като християни трябва да подчертаем, че именно от християнството са взети ценностите на справедливостта, солидарността и човешкото достойнство, които са поместени в нашите Конституции. Самият аз съм роден в Майнц, където в началото на ХІХ век живее един велик епископ, барон Вилхелм Емануел фон Кетелер, който е основоположник на доктрината и социалните енциклики”.

„Едно католическо дете в Майнц – продължава новият префект – носи в кръвта си социалната страст и аз съм горд от това. Това разбира се беше хоризонта от който тръгнах към страните на Латинска Америка. Всяка година, в продължение на 15 години, пребивавах там за два-три месеца, живеейки в много обикновени условия. В началото за един централноевропейски гражданин това изисква големи усилия. Но когато се научиш да познаваш хората лично и виждаш как живеят, тогава започваш да го приемаш”.

Накрая, монс. Мюлер, засяга и въпроса за „дискусиите с лефеврианите и американските сестри”. „За бъдещето на Църквата – посочва ватиканският префект – е важно да се преодолеят идеологическите сблъсъци от където и да са те. Съществува едно единствено откровение на Бог в Исус Христос, което бе поверено на цялата Църква. Затова не може да има преговори за Словото Божие и не може да се вярва и същевременно да не се вярва. Не могат да се дадат трите обета, за послушание, целомъдрие и бедност, а след това да не се взимат на сериозно. Не мога да се позовавам на традицията на Църквата, а след това да приемам само части от нея. Църквата върви напред и всички са приканени да не се затварят, мислейки се за самодостатъчни, а да приемат пълнотата на живота и вярата на Църквата”.

svt/ Oss.Rom