Навършиха се 44 години от папската енциклика за човешкия живот

На 25 юли 1968 е публикувана енцикликата на папа Павел VІ за човешкия живот (Humane Vitae), която за първи път обширно излага визията на Католическата църква за достойнството на човешкия живот. Специално място в нея заема виждането за зараждането на човешкия живот и незаконните антиконцептивни техники. Енцикликата не е „затворена” във времето и се превръща в база за папското вероучение.

"Сексуалността е Божие благо, а не благо на консумизма", твърди в енцикликата Павел VІ в епоха белязана от вълната на сексуалната революция през 60-те и 70-те години на миналия век. Именно тази „смелост” и „далновидност” подчертава Бенедикт ХVІ в своето слово на международна конференция по повод 40-та годишнина от енцикликата:

„Много скоро този документ се превръща в знак на противоречие – отбелязва Папата. Плод на трудно решение, той представлява смел израз на продължение на доктрината и традицията на Църквата. Много пъти неправилно тълкуван и погрешно разбиран, той предизвиква полемики, тъй като се появява в зората на дълбока контестация, белязала живота на цели поколения”.

Папа Ратцингер признава нелеката задача на своя предшественик да говори за „отговорно бащинство”, единство и „прокреативност на съпружеската любов”, както и за „законни е незаконни пътища за регулиране на раждаемостта”. Но в енцикликата за човешкия живот той намира една ключова дума, която позволява цялостния и правилен прочит: „любовта”. Онази любов, която се корени в Бог и която е много далеч от схващането за човешкото тяло като „предмет, който може да се купи или продаде”:

„В една култура, доминирана от притежанието над съществуванието, човешкия живот рискува да загуби своята стойност. Ако упражняването на сексуалността се превърне в дрога за покоряване на партньора в името на собствените желания и интереси, без да зачита необходимото време на обичания човек, тогава онова, което трябва да се защитава не е истинското разбиране за любовта, а достойнството на самата личност”.

За Бенедикт ХVІ любовта е „дар”, положен в светлината на Божието дело в началото на Творението, а не обикновен „акт”. Въпреки това, признава Папата, както по времето на Павел VІ, така и днес на младите хора се предлага погрешно виждане за любовта – идеята, че удоволствието е изцяло разделено от отговорността:

„Да се предлагат фалшиви илюзии за любовта и да се пренебрегва отговорността в упражняването на собствената сексуалност не прави чест на общество, което се позовава на принципите на свободата и на демокрацията”, подчертава Бенедикт ХVІ. „Свободата трябва да съчетава истината и отговорността със силата на посвещението на другия, дори до саможертвата”.

dg/ rv