Вартоломей І: икуменическият диалог е необратим

„Продължаване с непоклатима вяра по пътя на икуменическия диалог, въпреки критиките и не малкото трудности, по примера на Патриарх Атенагор”. С тези думи Вселенския Патриарх Вартоломей І почете паметта на своя „велик” предшественик в четиридесет годишнината от неговата смърт. Вселенският Патриарх и архиепископ на Константинопол подчерта, че диалога с другите християнски деноминации, започвайки от Католическата църква е необратим. „Само посредством диалога може да се постигне съгласието, сближаването и помирението между кръстените в Христос”, посочи Вартоломей І. Патриарх Атенагор, починал на 7 юли 1972 г., съумя безстрашно да разгърне „нови хоризонти за Вселенската Патриаршия”, преди всичко посредством историческите и братски срещи с Папа Павел VІ, с когото, както е известно, бяха отменени взаимните отлъчвания. На Патриарх Атенагор, припомни Вартоломей І, се дължи отварянето на други важни "прозорци за православието” като патриаршеския център в Женева, православната Академия в Крит и центъра по Патристика в Солун. В тази сфера се помества и активното сътрудничество между Вселенската Патриаршия и Световния Съвет на Църквите. „Днес, така както и тогова – подчерта Вартоломей І – става въпрос за път, който не е лишен от препятствия и понякога от остри критики, идващи също от лоното на православието”. „В онези времена, Патриарх Атенагор бе критикуван за неговата отвореност, посочи Вартоломей. Също и днес нашата Вселенска Патриаршия е постоянно критикувана за икуменическия диалог, който преследва, сякаш нашето желание е това да разпродадем православието”. Днес, продължи Патриархът, „не е време за егоистична затвореност, за автаркия и самодостатъчност”. Ето защо икуменическият диалог „е линията, която следва нашата Църква, църквата на Константинопол”. Тази линия, отбелязва Патриарха, е „устойчива и непоклатима”, защото само пътя на диалога може да разтвори широко вратите на помирението между християните. „Затова – посочи Вартоломей І – въпреки критиките, ние ще продължим да диалогираме с Рим, с Англиканския съюз, Световният Съвет на Църквите, Световната Лютернска Федерация и древните източно-православни Църкви, арменците, коптите, етиопците до големия и щастлив ден в който ще се сбъдне единението на всички, за което постоянно, неминуемо и непрестанно Църквата се моли във всяко едно от нейните свещени богослужения”.

svt/ Oss.Rom