2012-07-12 16:39:34

СМД в Мадрид - предвестник на Синода за новата евангелизация


Световният Младежки Ден (СМД) в Мадрид на тема: „Вкоренени и утвърдени в Христос, укрепени във вярата” се превърна в отличен „предвестник” за подготвителния период на Синода за Нова Евангелизация. СМД, в действителност, демонстрира естествения растеж на Църквата като Христово тяло, чрез смяната на поколенията.

Учредяване на СМД
За пръв път Йоан Павел II посрещна „младежи от целия свят” на Площад Св. Петър, през 1984 г., по случай Извънредния Юбилей на Изкуплението. Последва втора среща през 1985 – обявена от ООН за Година на Младежта. През 1986 г., благодарение на „Посланието до младежите”, Папа Войтила покани младите хора от всички страни да участват в Първия Световен Младежки Ден. Направи го предпазливо, за да не възбуди прекалени очаквания, несъответстващи на действителността. Срещата между епархиите от целия свят се състоя на 23 март 1986 г., а темата засягаше всички континенти – „Бъдете всякога готови да отговаряте всекиму за вашата надежда” (1 Пт 3, 15). И накрая, година след това, на 11 април 1987 г., се проведе първата международна среща в Буенос Айрес, концентрирана върху пасаж от Посланието на Св. Йоан Апостол – „Ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това.” (1Ив4.16).

Бенедикт XVI и СМД в Мадрид
На церемонията по посрещането на Бенедикт XVI на летището в Мадрид, на 18 август, на въпроса „Защо толкова много младежи дойдоха в Мадрид”, зададен му от журналист, изненадан от многобройните записали се за срещата, Папата отговори: „Присъстват млади хора от цял свят, католици, интересуващи се от Христос или търсещи истината, която дава истински смисъл на собствената им вяра. Те виждат царуващото лекомислие, консумизъм и хедонизъм, тривиалността в сексуалните отношения, липсата на солидарност, корупцията. Виждат напрежението и откритите сблъсъци, при които се пролива кръв. Справедливостта и достойнството на човешката личност са подчинени на егоистични интереси – материални или идеологически. Много младежи гледат с тревога към бъдещето, изправени пред трудността да намерят честна работа, попадат в мрежите на наркозависимостта, много от тях страдат от дискриминацията, на която са подложени заради вярата им в Христа”. В заключение Бенедикт XVI подчерта: „Тук съм, за да утвърдя всички във вярата, за да известя, че Исус Христос е Пътя, Истината и Живота, за да насърча младежите да срещнат лично Исус-приятеля и така, вкоренени в неговата Личност, да се превърнат в негови последователи и смели свидетели”.

Темата за званието
При срещите си с различните групи в Мадрид, Бенедикт XVI засегна и темата за званието – фундаментална, особено днес, „когато се забелязва своево рода „Божие затъмнение”, своеобразна амнезия, за да не кажа истински отказ от Християнството и отричане от съкровището на получената вяра, с риск да се погуби дълбоката личностна идентичност”. „Много хора, вярвайки, че са богове, мислят, че нямат нужда от корени, нито от основи, различни от тях самите...тези изкушения, в действителност водят до нещо мимолетно, до нещо, като живот без хоризонти, като свобода без Бога”. Обаче, всеки от нас живее в присъствието на Бога, който е любовта в този свят, формираме различни видове общности, част сме от обществото. Посредством званието, изпълнявано със зрялост и мъдрост, отговаряме на Божия промисъл и откриваме нов начин на живот, съвместно с другите и във взаимна служба с тях. Бенедикт XVI всъщност подчерта дълбокия смисъл на званието, произхождащо от брака, където мъжът и жената ще бъдат една плът, ще се реализират в живота чрез дълбоко общение един с друг...с обещание за истинска любов, което бива подновявано и задълбочавано всеки ден, споделяйки радости и трудности, и което се отличава с цялостно отдаване на другия...Единствено в контекста на верността и неразривността, както и на създаването на нов живот като божествен дар, може да се говори за велика и достойна съпружеска любов.

На срещата си с млади университетски преподаватели, провела се в петък, 19 август, в Базилика Св. Лоренцо, Папата определи темата за званията като истинско предизвикателство. От тази гледна точка, мотото на СМД „Вкоренени и утвърдени в Христос, укрепени във вярата”, посочва устоите в човешкия живот, които са особено важни днес, защото живеем в несигурно, разпадащо се общество. Често се счита, че мисията на един университетски преподавател се ограничава единствено до формиране на добри професионалисти, способни да отговорят на изискванията на трудовия пазар във всеки един момент. По този начин се разпространява утилитарния възглед за обучението и възпитанието, включително университетското. За съжаление, ако полезността и прагматизма са водещи критерии, то загубите несъмнено ще са драматични – от злоупотребите на наука без очертани граници, която надхвърля самата себе си, до политически тоталитаризъм, интересуващ се единствено от властта. Според Папата „университетът въплъщава идеал, който не бива да бъде потъпкван, нито заради идеологиите, нетолериращи рационалният диалог, нито заради сервилност към утилитарната пазарна логика”. Званието на младите университетски преподаватели, следователно, е да се отправят с далновидност и любов, с разум и вяра към пълната истина, което изисква цялостно отдаване на личността. На второ място, това звание следва да вземе под внимание, че самата истина е винаги по-високо от целите ни. Можем да я търсим и да се приближим до нея, но не можем да я притежаваме изцяло или по-точно казано, истината е тази, която ни притежва и мотивира.

Бенедикт XVI се върна на темата за званието и по време на срещата си с доброволците в Панаирната палата в Мадрид на 21 август, неделя. В своята реч, Папата подчерта развитието на човешкия опит в „служението”. „Опитът, който сте натрупали е обогатил християнския ви живот. Вашата е служба на любовта. Не забравяйте, че Петър припомня на християните цената, с която са били откупени – Христовата Кръв. Всеки, който оценява живота си по този начин знае, че на Христовата любов може да се отговори единствено с любов и за това ви моли днес вашия Папа – отговаряйте с любов на Онзи, който от любов предаде себе си, заради вас”.

Темата за Евхаристията
Пре срещите си със семинаристите и младите богопосветени, Папата подчерта необходимостта Евангелието да бъде вкоренено във всекидневния живот. На 20 август, по време на Св. Литургия със семинаристите в Катедралата в Алмудена, той припомни още, че Евхаристията е веществен израз на безусловния дар на Исус за всички хора, дори и за онези, които го предадоха. Исус дари своето тяло и своята кръв заради човешкия живот и за опрощение на човешките грехове. Кръвта, символ на живота и единението, е тази, която ни показва, че не сме се отправили към бездна или към тишината на несъществуващото или към смъртта, а сме поклонници по пътя към Христос – наша крайна цел и едновременно наша отправна точка. „Поискайте от Него”, каза Бенедикт XVI, „да ви позволи да му подражавате до край в любовта към всички, без да изключвате далечните, грешниците, за да може, с ваша помощ те да се обърнат и да се завърнат към праведния живот. Поискайте да ви научи как да бъдете много близо до болните и бедните – непринудено и великодушно”.

Темата за страданието
Темата за страданието беше основна при срещата на Папата с хората с увреждания, провела се във Фондация „Институт Сан Хосе”. Бенедикт XVI припомни, че границите на човечността се определят главно, чрез отношението към страданието и страдащите. Общество, което не успява да приобщи и приеме страдащите, общество, което не е способно на състрадание и не прави нищо, за да сподели, дори само душевно страданието е жестоко и нечовечно. „От момента, в който Божият Син пожела да прегърне свободно болката и смъртта, образът на Бога ни се разкрива чрез лицето на страдащите”.

Темата за Църквата като общност
В проповедта си, по време на Тържествената заключителна Литургия на СМД в неделя, 21 август, Папата се върна на въпроса за същността на Църквата и поведението, което трябва да имаме към нея. Исус каза на апостолите: „Кой казват хората, че е Божи Син? Вие кой казвате, че съм аз? Петър му отговори: „Ти си Христос, Син на живия Бог”. „Вярата” – каза Папата – „е отвъд простите измерими стойности и исторически данни. Тя е умението да приемем тайната на Христовата личност в нейната дълбочина. Въпросът „А вие кой казвате, че съм аз?” по своята същност приканва апостолите да заемат лична позиция за взаимоотношенията си с Него. Исус построява църквата си върху камък, който е вярата на Петър, защото той призна божествеността Христова”.

Бенедикт XVI призова младежите да следват Христа във вярата и да вървят заедно с Него в общение с Църквата: „Не може да следваме Христос сами. Който се остави на изкушението да върви сам или да живее вярата, според собствената си съвест и индивидуалност, която е господстваща в обществото, рискува никога да не срещне Исус Христос или да си даде сметка, че е следвал един погрешен Негов образ”.

Тази тема беше дискутирана и на срещата със семинаристите, когато Папата изтъкна сложната идентичност, многоликостта на Църквата – общност и институция, семейство и мисия, родена от Христос, чрез Св. Дух и в същото време – изваяна от всички нас, които я съставяме – с добрите и лошите ни страни. „Така пожела Бог” – каза Папата – „Той не се посрами да нарече бедните и грешните свои приятели и инструменти на изкупление за човешкия род”.

zor/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.