Църквата възпоменава Свети Бенедикт. Папата: Христос е единствения път за излизане от мрака на историята

На 11 юли Католическата църква чества литургично паметта на Свети Бенедикт, покровител на Европа и баща на западното монашество. Светият Отец Папата полага своя понтификат на неговото покровителство, а светецът от Норча много често присъства в неговите мисли и слова. На генералната аудиенция на 9 април 2008 г. той прикани вярващите да следват призива на Свети Бенедикт да поставят на преден план в своя живот Христос, който е "пътя за излизането от тъмните нощи на историята".

От кризата към възраждането: така може да се определи съвсем накратко житейският път на Бенедикт от Норча, според думите на Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция на 9 април 2008. Роден през 480 г., четири години след падането на Западната Римска империя, пред едно общество преминало от изобилно богатство към крайна бедност, Бенедикт дава своя принос, започвайки от промяната със самия себе си. Едва двадесет годишен се оттегля в една пещера близо до Субиако, за да преодолее, посочва Папата „трите основни изкушения за всяко човешко същество”:

„Изкушението за самоутвърждаване и желанието да постави самия себе си в центъра на всичко, чувствените изкушения и накрая изкушението на яростта и отмъщението. Бенедикт бе убеден, че само след като победи тези изкушения, той ще може да отправи към другите полезни слова за техните нужди. И така, помирен с душата си, той бе в състояние да контролира изцяло своите инстинкти, превръщайки се в носител на мира за хората, които го заобикалят”. (Генерална аудиенция, 9 април 2008)

„Аз, но не вече аз е формулата на християнския живот”, подчертава Папата. Ако Исус живее в нас, тогава ще „преобразим света”. Свети Бенедикт позволява на Бог да го преобрази чрез молитвата, жив контакт с Христос, а не стерилна утешителна близост:

„Молитвата преди всичко е вслушване, което трябва в последствие да се превърне в конкретно действие. Господ всеки ден очаква от нас да отговорим с дела на Неговите конкретни поучения”. (Генерална аудиенция, 9 април 2008)

Молитвата поражда действия: „Ora et labora”. По този начин бенедиктинските манастири формират новата европейска цивилизация, насърчават земеделието, занаятчийството и търговията и под знака на солидарността, предават както езическата така и християнската култура. Един човек, който постави Христос в центъра на своя живот, като път за „истинската самореализация”, който променяйки себе си промени другите и целия свят. Днес Европа, поясни Папата, има нужда от политически и икономически решения, за да преодолее кризата, която преди всичко е криза на идентичност и ценностна криза. Но за да „създаде едно ново и дълготрайно единство” се нуждае преди всичко от „етическо и духовно обновление, което да черпи вдъхновение от християнските корени на Континента, защото в противен случай не може да се изгради Европа”:

„Без тази живителна лимфа, човек е изложен на опасността да се подаде на древното изкушение да се изкупи сам – утопия, която по различни пътища доведе Европа от ХХ век до „безпрецедентна регресия в изстрадалата човешка история”, както се изрази Папа Йоан ХХІІІ, (Генерална аудиенция, 9 април 2008)

svt/ rv