Съболезнованията на Папата за смъртта на кардинал де Араужо Салес: смел пастир и истински
свидетел на Евангелието
Папа Бенедикт ХVІ изрази своята дълбока скръб за смъртта на бразилския кардинал Еуженио
де Араужо Салес, почетен епископ на Рио Де Жанейро, починал миналата нощ в бразилската
столица на 91 годишна възраст. В съболезнователна телеграма Папата припомня покойния
кардинал като „смел пастир” и „истински свидетел на Евангелието сред своя народ”,
показал на всички „пътя на истината в любовта и на служението към общността, чрез
постоянната грижа към най-необлагодетелстваните”. Кард. де Араужо Салес, посочва Бенедикт
ХVІ, „приложи на практика в живота своя епископски девиз „Ще се жертвам и сам ще се
пожертвам” (срв. 2Кор 12:15), превръщайки се за всички в Бразилия в „сигурна опорна
точка и пример за вярност към Светия Престол”.
Кард. де Аруажо Салес е роден
в Акари, диоцез на Кайко, на 8 декември 1920 г. Ръкоположен за свещеник на 21 ноември
1943 г. изпълнява своето свещеническо служение в земеделските райони. В последствие
е иконом, професор и духовен ръководител на Семинарията в Натал. На 1 юни 1954 г.
е назначен от Пий ХІІ за титулярен епископ на Тибика и помощен епископ на архидиоцеза
на Натал, а на 15 август същата година е ръкоположен за епископ. През 1962 г. е назначен,
в качеството си на апостолически администратор за архиепископ на Натал. Тук насърчава
множество инициативи, които се разпространяват веднага в цялата североизточна Бразилия:
създава службата за социална грижа за земеделските работници за които изгражда също
центрове за основно образование и дава началото на радиопредавания за основно и средно
образование на младежите, нямащи възможност да посещават училищата в големите градове.
През 1964 г., в следствие на не доброто здравословно състояние на крад. Алваро да
Силва е назначен за апостолически администратор на Сао Салвадор де Баия, а на 29 октомври
1968 г. негов архиепископ. В този диоцез започва нови пастирски инициативи и се посвещава
на социалната интеграция на най-бедните слоеве от народа, в качеството си на председател
на националния бразилски Съвет за социална дейност.
По време на Втория Ватикански
Събор е член на Комисията за апостолата сред миряните и на смесената Комисия, която
разработи схемата на Gaudium et Spes (Радост и надежда). През 1969 г. Павел VІ го
въздига в кардиналски сан. За повече от тридесет години, от 13 март 1971 г. до 25
юли 2001 г. е архиепископ на Сао Себастиао до Рио Де Жанейро. Заема важна роля и в
лоното на Съвета на епископските конференции на Латинска Америка, където ръководи
департамента за социалната дейност. От 22 юни 1972 г. до 3 октомври 2001 г. е ординарий
за вярващите от източен обред. От 16 ноември до 14 декември 1997 г. е делегат на Специалната
Асамблея за Америка на Синода на Епископите.
Със смъртта на кард. де Араужо
Салес Кардиналската Колегия е съставена от 208 кардинали от които 121 избиратели и
87 над осемдесет годишна възраст.