Недочакан златен юбилей

В началото на седмицата Папа Бенедикт ХVІ ни напомни актуалността на Втория Ватикански събор. Поводът бе посещението му в мисионерския център на отците Вербити в Неми, където през 1965 пребивава за кратък период като експерт, за да даде своя принос в редактирането на последните страници от Съборния декрет за мисионерската дейност на Църквата (Ad Gentes). Спомените на папа Ратцингер за „мисионерския динамизъм” при подготовката на този документ неволно ни препращат към един факт: в редактирането на същия документ има участие и архимандрит Георги Елдъров, който през 1960 участва като консултант в Комисията за мисионерската дейност, а по -късно е назначен лично от Папа Йоан ХХІІІ за експерт (перитус) по време на работата на синодалните отци. Факт, който неизбежно свързваме с първата годишнина от неговата кончина на 11 юли 2011. През октомври Църквата тържествено ще отбележи 50-та годишнина от Втория Ватикански събор, която архимандрит Елдъров не можа да дочака. Той дава принос в редактирането и на Декрета за епископата (Divinitus Christus) и за монашеството (Dominus Perfectae Caritatis). За него този събор беше „водораздел” и „новата епоха” в живота на Църквата, която преминава в „духовно настъпление към външния свят – за да го разбере и за да го преобразува духовно, според евангелската повеля”. Нека си припомним духовника, ерудита и комуникатора архимандрит професор Георги Елдъров в интервю за Българската програма на Радио Ватикана, на която беше дългогодишен ръководител, който отново ни връща към онова преломно време по повод 40-та годишнина от Събора: