През юли Папата се моли всички да имат сигурна работа и за християните доброволци

Общо молитвено намерение
"За да може всеки да има трудова заетост и я извършва в условия на сигурност": така е формулирано Общото молитвено намерение на Светия Отец за месец юли. В него Папата се позовава на своята енциклика Caritas in Veritate (Любов в Истината), публикавана през 2009 г., като припомня, че икономическите политики трябва да се съобразяват с човешкото достойнство и справедливостта, защото в противен случай ще имат отрицателно въздействие в обществото, водейки до постепенната ерозия на "социалния капитал". Бенедикт ХVІ обръща внимание и на връзката между бедността и безработицата, като изтъква необходимостта от достойни условия на труда, като социално благо и въжделение на семействата по света.

*********
"Големите новости в съвременното развитие на народите в много случаи изискват нови решения. Те трябва да бъдат търсени с респект към законите, присъщи за всяка реалност и в светлинатата на цялостното виждане за човека, отразяващо различните аспекти на човешката личност. Само така могат да се открият отделни общи точки и конкретни възможности за решения, без да бъде отнет нито един от основните компоненти от човешкия живот".

Особено днес, посочва Бенедикт ХVІ, достойнството на индивида и изискванията на справедливостта изискват икономическите решения да не увеличават прекомерно и морално неприемливо разликите в благата, а достъпът до трудовата заетост да бъде приоритетна цел. От друга страна, това се налага и от „икономически съображения”. Системното увеличение на неравенството между социалните групи в лоното на една държава и между народите от различните държави води до значителното нарастване на относителната бедност и не само може да ерозира социалното сцепление, заплашвайки по този начин демокрацията, но също има отрицателно въздействие върху икономиката, чрез постепенната ерозия на "социалния капитал", т.е. на мрежата от връзките на доверие, надеждност, зачитане на правилата, които са от съществено значение за всяко човешко общество.

Икономическата наука показва, припомня Бенедикт ХVІ, че структурната несигурност поражда анти-продуктивни поведения и разхищение на човешките ресурси, тъй като работника има нагласата да се адаптира пасивно към автоматичните механизми, вместо да освободи своята креативност. Също и по този въпрос съществуват общи точки между икономическата наука и моралната преценка. Човешките разходи винаги включват икономическите разходи, а икономическите дисфункции, винаги са свързани с човешки разходи.

При разглеждането на проблемите на развитието, не може да не се подчертае пряката връзка между бедността и безработицата, посочва Папата. Бедните в много случаи са резултат от нарушаването на достойнството на човешкия труд, било защото са ограничени възможностите (безработица, недостатъчната заетост), било защото са обезценени "правата, произтичащи от него, по-специално правото на справедливо заплащане и трудовата сигурност за работника и неговото семейство”. Затова, пише Папата, на 1 май 2000 г., моя предшественик Йоан Павел II, по повод на Юбилея на работниците, отправи апел за „световна коалиция в полза на достойни условия на труд", подкрепяйки стратегията на Международната организация на труда. По този начин той даде силна морална стойност на тази цел, като въжделение на семейства по всички страни в света. Какво означава думата "достоен", приложена за труда? Означава, труд, който във всяко едно общество да е израз на същественото достойнството на всеки мъж и всяка жена: едни труд избран свободно, който ефективно да обединява работниците, мъже и жени, за развитието на тяхната общност; труд, който по този начин, позволява на работниците за бъдат зачитани, отвъд всяка дискриминация; труд, отговарящ на нуждите на семействата и образованието на децата, без те да са принудени да работят; труд, който позволява на работниците да се организират свободно и направят техният глас да бъде чут; труд, който оставя достатъчно пространство за откриването на личните корени, семейни и духовни; труд, който да гарантира на онези достигнали до пенсионна възраст достойни условия на живот".

Мисионерски молтивени намерения
"За да бъдат християнските доброволци свидетели на Христовата любов в мисионерските територии": така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на Папа Бенедикт ХVІ за месец юли. Чрез доброволческата дейност може да се долови присъствието на Христос, защото тя е конкретен израз на Божията любов към хората, посочва Папата. За Светия Отец доброволците не са „временно запълващи пространството в социалната мрежа, а хората, които наистина допринасят за човешкия и християнски облик на нашето общество”. В основата на логиката на доброволеца стои безвъзмездността, която преминава отвъд простото морално задължение и власт. Готовността за доброволческа и солдарна дейност е решение, което прави свободни и отворени към нуждите на другите. Доброволческият труд е служение в полза на достойнството на човека, създаден по образ и подобие Божие.

**********
Неведъж в своите слова и срещи с доброволци Бенедикт ХVІ се спира на аспектите на доброволческата дейност, така както направи по време на срещата си във Виена през 2007 с доброволческите организации и асоциации в страната. При срещата си с тях Бенедикт ХVІ изтъкна, че доброволческата дейност е преди всичко възможност за личностно израстване и за активно и отговорно участие в социалния живот. Въпреки това благоразположението за доброволческата дейност, понякога се базира на множество и различни мотивации. Често то е породено от желанието да се направи нещо смислено и полезно и да се отворят сфери на житейски опит. В това младите хора търсят естествено и с право радост и хубави събития, изживяване на истински другарски отношения в една съвместна и богата на смисъл дейност. Често идеите и инициативите са свързани с любовта към ближния; по този начин индивидът е интегриран в една общност, която го подкрепя”.

„Любовта към ближния не може да бъде делегирана – подчерта Бенедикт ХVІ. Държавата и политиката, дори и с необходимата им загриженост за социалния статус, не може да я замени. Любовта към ближния винаги изисква личен и доброволен ангажимент за които държавата със сигурност може и трябва да създаде общи благоприятни условия. Благодарение на този ангажимент, помощта поддържа своето човешко измерение и не се обезличава. Именно поради това вие доброволци не сте „временно запълващи пространството” в социалната мрежа, а хората, които наистина допринасят за човешкия и християнски облик на нашето общество”.

Именно младите хора, посочва Папата, желаят техните умения и таланти да бъдат "предизвикани и открити”, а доброволците са онези, които искат лично да бъдат привлечени към каузата. "Аз се нуждая от теб!", "Ти си способен на това!": колко е хубаво да чуем подобна молба!”, възкликва Светия Отец. „Тя ни препраща по косвен начин към онзи Бог, който повери на всеки един от нас лична задача, и който има нужда от всеки един от нас и очаква да се ангажираме лично. Така Исус призова хората и им вдъхна смелост за велики неща, които те сами не са състояние да извършат. Ние сме призвани да решим и да поемем по пътя без обичайните въпроси за личната угода и печалба е поведение, което оставя целебни следи. Светците ни показаха този път чрез техния живот. Това е един интересен и завладяващ благороден път, който днес е много актуален. Готовността за доброволческа и солдарна дейност е решение, което прави свободни и отворени към нуждите на другите, търсенето на правосъдието, защитата на живот и закрилата на творението. В доброволческата дейност главна роля заема ключовото измерение на християнския образ на Бога и човека: любов към Бога и любовта към ближния”.

Доброволческата дейност е отражение на безвъзмездността и е начин да се предаде получената любов, обяснява Папата и посочва думите на богослова Дънс Скот през ХІV век: "Deus vult condiligentes - Бог иска хора, които да Го обичат". По този начин безвъзмездната дейност е свързана с Благодатта. Колкото различни, многостранни и дори противоречиви могат да бъдат мотивите и пътищата на доброволческата дейност. В основата на всички стои онази дълбока връзка, която се поражда от „безвъзмездността”. Безвъзмездно получихме живота от нашия Създател, безвъзмездно сме освободени от затворения път на греха и злото, безвъзмездно ни бе даден Светия Дух с неговите многобройни. В моята Енциклика „Бог е любов” (Deus caritas est) написах, че "любовта е безвъзмездна; тя не се практикува за постигането на други цели". „Онзи, който е в състояние да помага, разпознава, че именно по този начин помага и на себе си; не е негова заслуга, нито повод за хвалба факта, че може да помага. Това е задача на благодатта". Безвъзмездно предаваме онова, което сме получили чрез нашите усилия, нашата доброволческа дейност. Тази логика на безвъзмездността е поместена отвъд простото морално задължение и власт”.

Без доброволческите усилия общото благо и общността не могат и не биха могли да пребъдат, заключава Папата. Спонтанната готовност живее и се изразява отвъд изчисленията и очакваната отплата; тя нарушава правилата на пазарната икономика. „Човек е много повече от един обикновен икономически фактор, оценяван според икономическите критерии. Напредъкът и достойнството на едно общество зависят винаги и отново именно на тези хора, които правят повече от това, което е тяхно задължение”.

Доброволческият труд е служение в полза на достойнството на човека, създаден по образ и подобие Божии. Ириней от Лион през ІІ век, казва: "Славата на Бог е живия човек, а живота на човека е съзерцанието на Бог”. Никола Кузано, в трактата му за съзерцанието на Бога развива тази мисъл по следният начин: "Тъй като окото е там, където се намира любовта, чувствам, че ти ме обичаш... Твоят поглед, Господи, е любов ... Като ме гледаш, ти скрити Божи, ми помагаш да се забележа ... Твоят поглед е оживяващ ... Твоят поглед означава действие” Погледа на Бог - погледа на Исус ни изпълва с Божията любов. Съществуват блуждаещи в празнотата погледи и дори презрителни Но също и погледи, които могат да дарят и изразят любов и уважение. Доброволците даряват на ближния уважение, припомнят достойнството на човека и предизвикват радостта от живота и надежда. Те са пазители и защитници на човешките права и достойнство.

С погледа на Исус е свързана и друга форма на гледане. „И като го видя, отмина”, се казва в Евангелието за свещеника и левита, които виждат на пътя да лежи полумъртъв човек, но не му се притичват на помощ. (вж. Лука 10, 31-32). Има хора, които виждат, но се преструват че не се виждат; виждат нуждата пред очите си, но остават безразлични и това е част от студенината на нашето време. В погледа на другите, особено на човек, който се нуждае от нашата помощ, ние изпитваме конкретните изисквания на християнска любов. Исус Христос не ни учи „сляпа” духовност, а на духовността на „широко отворените очи” и с това на абсолютното задължение да доловим състоянието на другите, ситуацията в която се намира онзи човек, който според Евангелието е нашия ближен. Погледът на Исус, школата на очите на Исус въвежда към човешка близост, солидарност, отделяне на време, в споделянето на нашите дарби и материални блага. Ето защо, „онези, които работят в благотворителните организации на Църквата трябва да се отличават с факта, че не се ограничават да изпълняват вещо, най-угодното за момента нещо – това също е важно - а да се посветят на другите с искрена загриженост ... Това сърце вижда , къде има нужда от любов и реагира в съответствие. „Аз” трябва да се превърне в човек, който обича, човек, чието сърце е отворено, за да позволи да бъде да бъде разтърсено от нуждите на другите. Тогава ще намеря моя ближен, или по-скоро, той ще открие мен”.

Заповедта да обичаме Бога и ближния (срв. Матей 22: 37-40 и Лука 10, 27) ни напомня, че чрез любовта към ближния, ние християните отдаваме почест на Бог. Архиепископ Котгасер припомни Христовите думи: „Каквото направите на един от тези най-малки мои братя, вие сте го направили на Мене” (Мат. 25, 40). Ако в конкретния човек, когото срещаме е присъстващ Исус, тогава безвъзмездната дейност може да се превърне в житейски опит с Бог. Участието в ситуациите и нуждите на хората, води до един „нов” начин да бъдем заедно и дава смисъл на живота. По този начин безвъзмездното служение може да помогне на хората да излязат от изолацията и да се интегрират в общността.

Молитвата към Бога, ни освобождава от идеологиите и от безпомощността пред неограничените нужди. „Християните продължават да вярват, въпреки всички недоразумения в заобикалящия ги свят”, в добротата на Бог и в „Неговата любов към хората” (Тит 3, 4). Те, въпреки че са потопени като останалите хора в драматичната сложност на историческите събития, са твърдо уверени, че Бог е Отец и ни обича, дори Неговото мълчание да е неразбираемо за нас.

Когато човек не изпълнява само своите професионални и семейни задължения – а за да го прави се изисква голяма сила любов - но се ангажира да помага на другите, поставяйки ценното си свободно време в служба на човека и неговото достойнство, сърцето му се разширява. Доброволците не разбират понятието за ближен в тесния смисъл на думата: те разпознават също „в далечния”, нашия ближен, който е приет от Бог и, който с наша помощ трябва да бъде достигнат от изкупителното дело на Христос. Другият, ближният в Евангелския смисъл на думата, се превръща в предпочитания за нас партньор пред натиска и ограниченията на света в който живеем. Онзи, който зачита „приоритета на ближния” живее и действа според Евангелието и участва в мисията на Църквата, която винаги гледа на човек в неговата цялост и желае той да изпита Божия любов”.

svt/ rv