Бозонът Хигс и търсенето на Бога

Международната научна общност ликува и си поставя нови цели след изключителното откритие обявено от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) в Женева: след 48 години от теоретичната формулировка, бе доказано съществуванието на частица, благодарение на която всички други частици са придобили маса, наречена „Хигс Бозон” по името на британския учен, формулирал през 1964 теоретичната система и вероятен бъдещ носител на Нобеловата премия по физика.

„Божествената частица”, както е наричан Хигс бозона, разкрива нови възможности за научни отрития и поставя нови въпроси за произхода на вселената и смисъла на живота. Частицата дава маса на всички други микрочастици и ги превръща в материя с изключение на светлинните фотони, които остават нематериални в космоса.

Дали с това откритие Вселената няма повече тайни? Разбира се не, тъй като учените се чувстват стимулирани и обогатени, готови да преразгледат своите теории и познания. „Смятам, че сега физиката става много по-възбуждаща”, коментира самия Хигс, чиято частица води към нови изследвания отвъд "Стандартния модел" на физиците - цялостна теория за произхода и функционирането на вселената.

Не само физиците посрещат с ентусиазъм възможността да напредват в своите познания, но и цялата научна общност, особено медиците. Също така и богословите изправени пред въпроса дали това откритие ще промени нашето разбиране за вселената. Свети Тома Аквински подчертава, че ако нямаме ясни идеи за създадените неща, не можем да имаме правилни идеи за Бог. На срещата си с младежите на площад Свети Петър в Рим през 2006г., Папа Бенедикт ХVІ посочи онова странно съвпадение между нашите представи и мисли спрямо природата и нейното поведение, което остава загадка и голямо предизвикателство:

„Нашият разум не би могъл да разбере творението, ако между тях не съществува идентичен разум. Тогава виждаме, че „субективната рационалност и обективната рационалност в материята си съвпадат. Колкото повече ние манипулираме света чрез нашата интелигентност, толкова повече изпъква промисъла на Творението”.

За Бенедикт ХVІ човека е изправен пред дилемата или да признае „приоритета на Разума - създател, който е в началото на всичко” или да подкрепи „приоритета на ирационалното”, което означава, че „разума е продукт на ирационалността”:

„Не може да се „докаже” нито едното нито другото, но правото на избор за Християнството е за рационалността и за приоритета на разума, защото ни демонстрира, че зад всяко нещо стои един голям Разум, на когото можем да се доверим”.

Но доколко е правилно да се говори за Хигс бозона като за “божествена частица”? Това обяснява швейцарския учен Вернер Арбер, носител на Нобеловата награда за физика и председател на Папската Академия на Науките:

*********
„От природонаучна глена точка трябда да се каже, че всяко нещо, което се създава и се превръща в комплексен организъм получава особено научно внимание. Но този Бозон не може да се нарече „божествена частица”, тъй като не демонстрира научно съществуванието или не на Бог. От религиозна гледна точка обаче, трябва да се каже, че зад всяка съществуваща частица стои Божията ръка. Тоест, и атомите от религиозна гледна точка са Божия частица. От друга страна, смятам за много важен фактът, че тази тематика има международен характер, още повече че изследванията са свързани със сътрудничесто на международно ниво. Само по този начин може да се достигне до задоволителни резултати”.

А какво казва на вярата това научно откритие? Отговаря отеца йезуит Габриеле Джонти, физик-теоретик от Ватиканската обсерватория:

********
„За вярващият в един добронамерен Бог, създател на Вселената, това е допълнително потвърждение за съществуващата симетрия в природата, която демонстрира една рационална структура. Чрез своята вяра, той намира още едно потвърждение че този свят има съразмерност, в случая с Хигс бозона, който дава масата на елементарните частици. Тази симетрия е непряко доказателство на факта, че съществува един доброномерен Бог, който е сътворил Вселената”.

dg/ rv