Нов блажен на Католическата църква, пример за новата евангелизация

Църквата обяви за блажен отец Мариано Арчиеро, живял през 17 в. (1707-1788). Животът на Мариано Арчиеро заслужава да бъде предложен като стимул за насърчаване на собственото и на другите освещаване и заслужава да бъде познат от християнския народ. Това каза в проповедта си кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за каузите на светците и папски представител, който предстоятелства на 24 юни тържествената литургия по беатификацията в родното място на новия блажен.

Мариано Арчиеро се ражда в Контурси, провинцията на Салерно, на 26 февруари 1707 в семейството на трудолюбиви и благочестиви селяни. Ръкоположен за свещеник през 1731, той става усърден апостол на Евангелието. Хранен от Светото Писание, той е бил наричан „библиотеката на Бог” – и е бил негов неуморим проповедник. Отправял е думите на Бог към малки и големи, към семинаристи, свещеници. Наричан е пътуващ апостол на Евангелието, почитан от всички за неговата любов, бедност, смирение. За живота на новия блажен на Католическата църква разговаряме с кардинал Анджело Амато – префект на Конгрегацията за каузите на светците:

**********
Независимо от неговото състояние, светецът е винаги актуален, защото е един пример на християнски живот. Отец Мариано бе мъдър проповедник и ръководител на свещеници. Да подобрява клира зает в проповядването и в мисионерските дела, да го насърчава в умората, карайки го да осъзнае своите задължения, тази бе мисията на отец Мариано. Един свещеник е искал да се оттегли в манастир. Когато научава това, нашият Блажен му казва: „Всички искаме да се оттеглим, но делото на Исус Христос кой ще го върши? Направи си една стоя в сърцето и там се оттегляй. Но продължавай в твоя апостолат”. Обичал е да казва, че дори да има светостта на своите древни библейски светци, като св.Антоний, Симеоне Стилита, Пакомио, това не би било достатъчно. За да изпълнява достойно сакралния ред, свещеникът трябва да има една свръхестествена доброта, за да може да освещава верните и да ги води към вечното спасение.

Измина повече от един век и половина от признаването на неговите героични добродетели. Защо трябваше да се чака толкова дълго време?
Героизмът на неговите добродетели бе признат през 1854 от Папа Пий ІХ. След един век, през 1950 неговите смъртни останки биват преместени от Неапол в Контурси, неговия роден град. Тогава се разбужда силната набожност към дон Мариано Арчиеро и едва след три години става чудото за лечебното изцеление на г-жа Кончета Сиани.

Какво може да ни каже днес този нов блажен в светлината на предстоящия Синод за новата евангелизация?
Издигането му към небесните олтари подчертава непреходната актуалност на този свят диоцезален свещеник. Може да се каже, че той е бил "експерт" по евангелизация. Не престава да известява словото на Исус с ентусиазъм, насърчавайки промяна, надежда и радост сред верните. Това е в съответствие с предстоящия синод на епископите, посветен на новата евангелизация. Блаженият Мариано Арчиеро бе подтикван от думите на апостола: „Горко ми, ако не благовествувам Евангелието” (1Кор 9,16). Новата евангелизация означава познаване на Евангелието и насърчаването на една по-дълбока култура, вкоренена в Словото на Исус.

jp/rv