Ватикана откри специален отдел "Култура и спорт"

„Спорт за човека, отворен към Абсолюта”. Тази бе темата на учредителната среща, проведена тези дни във Ватикана, на която Папския съвет за култура откри нов отдел „Култура и спорт”. Новият отдел ще работи в тясно сътрудничество със секцията „Църква и спорт” към Папския съвет за миряните и с Фондацията „Йоан Павел ІІ” за спорта. Повече за новия ватикански отдел разговаряме с кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура и ръководител на отдела за спортната дейност:

От дълго време Църквата обръща внимание на спорта, което може да се види в енориите и ораториите, но какъв е приноса на Папският съвет за култура?
Приносът е поне на три различни нива. Първият е от общ характер за културното значение на спорта, бидейки една от големите дейности на човечеството. На второ място става въпрос за феномен, който въвлича голям брой хора, особено младежи, чиито преживявания са само „спортни”, „атлетични”, но не и хуманни, както би трябвало да бъде и както това става в гръко-римската култура, както ставаше и в самото свидетелстване на Новия Завет, когато св. Павел говори за спорта от аскетичен, духовен и дори богословски характер. На трео място, спортът е свързан с факта, че не е само физически, но и вътрешен опит, което често пъти бива забравяно, т.е. че е един момент на възпитание. По тези причини той е не само пастирски феномен , а има глобално човешко измерение.

Но днес спортът е феномен, движен повече от икономиката, отколкото от културата…
Несъмнено, целият човешки опит има едно конкретно и следователно икономическо измерение, обаче преди всичко в някои спортове, трябва всички да казваме не. Във всички случаи това е вече доминиращ компонент, златната нишка, която обединява известни видове спорт, говорейки за футбола. От друга страна обаче трябва да признаем, че съществуват много други спортове, които не са дотолкова обвързани от икономиката. Трябва да търсим отново да се завърне идеята за безвъзмездното, т.е. за свободната съзидателност на играта в нейния блясък, който е типичен, спонтанен както детето, когато се появи на света и започва да играе, което е една проява на поезия и на съзидателност.

Съвременното разбиране за спорта е свързано с победата на всяка цена. Вашият отдел предвижда ли възпитание как да се приеме загубата?
Победата е един положителен елемент и не трябва да го считаме само като една злоупотреба. Победата означава от една страна успех за постигане, към който всички се стремят, но от друга, победата в много случаи е също само завоюването на различни степени, недостигане на върха, който е представен и който е възможен само в някои случаи. Затова е неотменимо и създаването на идеята за степента, на това как е възможно да бъдеш в едно състезание, участвайки чрез форми, които не съставляват „крайния медал”, а които носят различни резултати. Победата трябва винаги да се обединява с ограничението на човешката несъвършенност и която за съжаление не се признава, затова ето резултатът на допинга, на тези изкуствени форми, които в действителност разрушават както смисъла на победата, така и смисъла на мъжа и на жената".

jp/rv