Папският Съвет за Култура навърши 30 години

Тези дни се честват 30 години от създаването на Папския Съвет за Култура, учреден от Йоан Павел ІІ на 20 май 1982 г. За случая във Ватикана се проведе конференция, по време на която бе прожектиран документален филм на италианския телевизионен канал "Рай История", посветен на тази годишнина.

„Вяра, която не се превръща в култура е вяра, която не е приета изцяло, не е замислена цялостно, не е живяна пълноценно”. Тези думи, произнесени от блажения Йоан Павел ІІ през 1982 г., свидетелстват особеното внимание, с което Папа Войтила гледаше на творбите на човешкия гений, когато още като архиепископ на Краков призоваваше творци на изкуството, интелектуалци и учени, да чуят гледната точка на среди, често пъти чужди за Църквата. Една породена чувствителност, намираща плодоносна почва в „неговата” Полша, страна, която успя да преодолее сблъсъците на историята, съхранявайки своята културна идентичност пред онези, които искаха да я погазят.

Един човешки и пасторален път, който обяснява, заедно със съображенията за човешкото развитие посредством културата в голямата Съборна конституция Gaudium et Spes, някои от въпросите, довели Йоан Павел ІІ до учредяването през 1982 г. на Папския Съвет за Култура: „за да може човечеството да се отвори все повече към Евангелието, а ценителите на науката, литературата и изкуството, да се почувстват признати от Църквата като хора в служба на истината, на доброто и на красивото”. Кардинал Пол Пупар, председател на Папския съвет за култура от 1998 до 2007 г., бе един от най-близките до Папата хора в онези моменти:

„В началото на Понтификата, Папа Йоан Павел ІІ ме подтикна да създам Папския Съвет за Култура с международен комитет, съставен от мъже и жени на културата от целия свят. Основната загриженост – това ми повтаряше всеки път – бе да помогне на цялата Църква да осъзнае значението, което има културата и вместо отвън, да създаде една християнска култура отвътре”.

През 1993 г. Папският Съвет за невярващите, учреден от Павел VІ през 1965 г. е включен в новата структура, давайки тласък на път, който стигна своята кулминация през 2011 г . със създаването на „Двора на Езичниците”, място за среща и диалог между светски мислители и християни по големите теми на човечеството, силно желани от кардинал Джанфранко Равази, който заема мястото на кардинал Пупар през 2007 г. Искреният диалог, отдалечен както от фундаментализма, така и от синкретизма, е една от водещите точки за дейността на Съвета, заедно с търсенето на нови и решаващи комуникационни езици, както свидетелства успехът от профила в Twiter на самия кардинал Равази:

„Културата има едно ужасно предизвикателство в наши дни, защото се намираме в общество, в свят, който тенденциозно обича сивотата, обича безразличието, обича баналността, повърхностното, бягащо от въпросите, заплашващи съвестта и които пораждат проблеми, които търсят обяснения. По тази причина трябва да водим човека – както казваше Паскал ‘този човек, който превъзхожда винаги човека‘ – да го караме да се пита винаги за смисъла. Тази е крайната цел на културата”.

Днес Папският съвет за култура се занимава и с изкуство – пример за това е изложбата за 60-годишнината от свещеническото ръкоположение на Папа Бенедикт ХVІ – и с науката, с проекта „Stoq”, който обединява заедно астрономия, технология и богословие. Предстои откриването на нови департаменти, като този за връзката между икономика и безвъзмездие или този посветен на спорта и на неговите връзки между моментите на празник, на разпределяне на свободното време и на масовите изяви. Относно предстоящите предложения на Съвета, кардинал Равази заяви:

„Една врата е вече почти отворена и това е диалогът с международните организми. Да помислим например за Юнеско, с който имаме вече толкова много връзки: необходимо е да ги засилим още повече. Бих помислил и за един друг път: да се индивидуализира вътре в съвременното общество, където човечеството днес преди всичко се среща, не задължително в пространства, но и във виртуалната дейност. Ето важността от индивидуализирането на най-дискутираните теми, за да се успее накрая да се изгради и един специфичен отдел посветен на тях".

30 години след своето основаване, Папският Съвет за Култура е една от институциите, която обхваща най-цялостно големите въжделения на Втория Ватикански Събор, защото „синтезът между вяра и култура не е само една необходимост на културата, но и на вярата”.

jp/rv