През юни Папата се моли за живото присъствие на Евхаристията в живота и за християнската идентичност

За да могат вярващите да разпознаят в Евхаристията живото присъствие на Възкръсналия, който ги придружава всекидневно в живота: така е формурилано молитвеното на Папата за месец юни. В него Папата обяснява дълбокото значение на Евхаристията за съвременните християни, като се позовава на своето видеопослание до младите участници в 49-я Международен евхаристичен конгрес в Квебек, Канада, 21 юни 2008.

*******
"Евхаристията е модел на християнското поклонничество, което трябва да оформи нашия живот. Христос е този, който се приканва да се обединим, за да изградим Църквата, неговото Тяло сред света. За да пристъпим към двете трапези, на Словото и Хляба, трябва преди всичко да приемем Божията прошка, онзи дар, който ни утешава по нашия ежедневен път, който възвръща в нас божествения образ и ни показва колко много сме обичани. Както на Симон фарисеина, в Евангелието на Лука, Исус ни говори неспирно чрез Писанието: "Имам нещо да ти кажа" (7, 40). Всяка дума на Писанието за нас дума на живот в която трябва да се вслушваме внимателно. По-специално, Евангелието е сърцето на християнското послание, цялостното откровение на божествени тайни. В своя Син, Словото станало плът, Бог ни каза всичко. В своя Син, Бог разкри своя бащински лик: лик на любов и надежда. Той ни показа пътя към щастието и радостта. По време на освещаването, , най-силният момент на Евхаристията, си спомняме жертвата на Христос, вие сте призовани да съзерцавате Господа Исуса, както Свети Тома: "Господ мой и Бог мой" (Йоан, 20, 28). След като сте изслушали Божието Слово и сте се нахранили с тялото Му, позволете Му да ви преобрази вътрешно и получете от Него вашата мисия. Той ви изпраща в света, за да бъдете носители на Неговия мир и свидетели на посланието Му за любов. Не се страхувайте да възвестявате Христос на вашите връстници. Покажете им, че Христос не е препятствие за вашия живот или свобода; покажете им обратното, че Той ви дава истинския живот, прави ви свободни за да се борите срещу злото и за да направи от вашия живот нещо красиво.

Не забравяйте, че неделната Евхаристия е изпълнена с любов среща с Господ, бе когото не можем. Когато Го разпознаете в "преломяването на хляба", като учениците от Емаус, вие ще станете Негови ученици. Той ще ви помогне да израснете и да дадете най-доброто от себе си. Не забравяйте, че в хляба на Евхаристията Христос е наистина, изцяло и трайно присъстващ. Ето защо, в тайната на Евхаристията, по време на литургията и в мълчаливо обожание пред Пресветото Тайнство на олтара, вие се срещате с Него по привилегирован начин. Полагайки вас самите и целия ваш живот под Христовия поглед, вие няма да бъдете подтиснати, а ще откриете, че сте безкрайно обичани. Ще получите силата от която се нуждаете, за да изградите живота си и да направите изборите, които ви се представят всекидневно. Пред Господа, в тишината на вашето сърце, някои от вас могат да се почувстват призовани да Го последват по един по-радикален начни, в свещеничеството или богопосветения живот. Не се страхувайте да се вслушате в този призив и да отговорите с радост. Както казах в началото на моя понтификат, Бог не отнема нищо от онези, които Му се даряват. Напротив, дава им всичко. Той излича най-доброто във всеки един от нас, за да може нашият живот наистина да процъфтява".

Мисионерско молитвено намерение
„За да могат християните от Европа да преоткрият собствената си идентичност и да участват с по-голям устрем в известяването на Евангелието”: така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на Бенедикт ХVІ. В него обръща внимание на трудностите за християните в секуларизираното общество и напомня, че Христос продължава да бъде нашата надежда, а Църквата да бъда проводник на благодатта извираща от Неговата прободена гръд.

*********
През последните десетилетия страните с древна християнска традиция в Европа понасят една силна криза на идентичност. На политическо ниво бе поискано от Европа да бъдат изкоренени нейните християнски корени. Освен че е едно предателство за историческата истина, този акт представлява един опит за създаването на една секуларизирана Европа, без каквато и да е предпоставка за Бог в нейните конституции и в обществения живот на гражданите. Безспорно е, както заяви Йоан Павел ІІ, че „Европа е широко и дълбоко проникната от християнството” (Църквата в Европа, 24). Но повече от външните трудности, трябва да ни тревожат трудностите, които изпитва самата Църква на своята територия. За съжаление много кръстени в Европа не познават, нито живеят своята католическа вяра, която изглежда е потъпкана от това вдишване на атмосферата на секуларизма. В същия цитиран документ, Отците констатират „загубването на паметта и на християнското наследство, придружено от един вид практичен агностицизъм и религиозно безразличие, заради което много европейци дават вид, че живеят без духовни граници и като наследници, които разпръснаха наследството връчено им от историята” (Църквата в Европа, 7).

Въпреки съществуващите всички реални трудности, Исус Христос продължава да бъде нашата надежда. Животът без Бог води до липсата на надежда. Затова Църквата има убеждението и усърдното желание да известява Исус Христос на своите съвременници.

Трудностите срещани от Църквата в едно секуларизирано общество, са и един призив за сътрудничество и автентичност. Ясно е, че Евангелието се явява убедително там, където се живее действително. Не бихме могли да се оставяме обхванати от страха по причина на атаките и на въпросите, които поставят под съмнение вярата. Както казва апостол Петър в своето Първо послание: „Да бяхте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте; Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда” (1Пт 3,14-15). Исус Христос продължава да бъде единственият извор на надежда за всички човеци, а Църквата е каналът, по който достига до нашите съвременници благодатта извираща от неговата прободена гръд.

Папа Бенедикт ХVІ по време на своето поклонничество в Сантяго де Компостела (Испания), припомни че преди всичко през ХІХ век, бе поискано Бог да бъде представян като антагонист и неприятел на човешката свобода, за да бъде затъмнена библейската вяра в Бог, който изпрати своя Син в света, за да не загине. Папата се запита: „Как е възможно, че публично бе премълчано мълчанието върху първостепенната и съществена действителност на човешкия живот? Как това, което е най-решаващото в него може да бъде затворено в чистото безразличие или свързано с мрака? Ние хората не можем да живеем в мрака, без да виждаме светлината на слънцето. И тогава, как е възможно да бъде отричан Бог, слънцето на разума, силата на волята и магнитът на нашите сърца, правото да се предлага тази светлина, която разсейва всяка сянка? Затова е необходимо Бог да се завърне да отеква с радост под небесата на Европа; тази свята дума да не се произнася никога напразно; да не бъде използвана правейки я да служи за цели, които не са й свойствени. Необходимо е да бъде изричана със святост. Необходимо е да я разбираме така в живота си всеки ден, в мълчанието на труда, в любовта към братята и в трудностите, които годините носят със себе си”. (Проповед на Светата Литургия, Сантяго де Компостела, 6/11/2010)

Не сме избирали ние да се родим в този момент на историята. Господ ни е поставил тук и сега, за да бъдем свидетели на неговата любов към човеците. Не трябва да изпадаме в изкушението на активността, а да подражаваме на Мария, трябва да съхраняваме вътрешния живот и съюза с Христос. Клоните не могат да носят плод, ако не са привързани към лозата. Папа Павел VІ казваше, че съвременният човек слуша с по-голямо удоволствие свидетелите, отколкото учителите, или ако слуша учителите, то е, защото са и свидетели. Дано Светият Дух ни направи достоверни и смели свидетели на нашата вяра в тази Европа, която има толкова голяма нужда за да известява, че Исус Христос е единственият, който има думи за вечен живот.

svt/jp/rv