Кардинал Бертоне на посещение в Полша под знака на Карол Войтила

„Християните трябва смело да защитават семейството, неговото богатство и ценности”. Това подчерта, кард. Тарчизио Бертоне в проповедта си на литургията, която предстоятелства в полския град Лодз, по повод 25-та годишнина от визитата на Йоан Павел ІІ в родината му. На литургията, която бе за празника „Тяло и кръв Христови”, ватиканския държавен секретар припомни важната роля на семейството като „домашна Църква”, подчертавайки, че „Църквата е нашия дом” и като такъв, трябва да бъде почитан, защитаван и преди всичко обичан”. Семейството, продължи кард. Бертоне, е „естествената среда за развитието на вярата и любовта към Бог”. Поради това, ватиканския държавен секретар призова към по-голямо сътрудничество „между семействата и катехистите, за да може пътят на развитие на новите поколения да донесе най-добрите плодове”. Оттук кардиналът се спря на значението на Евхаристията, която определи като „най-големият дар на Христос” пред който „не можем да останем безразлични”. Ето защо, е необходимо да „преоткрием красотата от редовното участие в литургията и да разбудим в нас вярата, надеждата и любовта”, преди всичко в съвременния свят в който Христос „отсъства в живота на много хора”. За необходимостта от защита на семейството, така както и на жените, децата, младежите и възрастните, кардиналът говори и по време на среща с представители на културата и науката. „Днес – посочи пред тях кардиналът – от основно значение е етическото измерение на културата и закрилата на живота, в който и стадий да се намира”. Поради тази причина, отбеляза кард. Бертоне, „Църквата смята намесата и по теми отнасящи се до растежа и развитието на човека за свое задължение”. Позовавайки се на все по-разпространената „култура на смъртта”, кардиналът отправи апел за „постоянно формиране на съзнанието”, обръщайки се по-специално към интелектуалците и масмедиите, за да „насърчават и служат на културата на живота”. „Животът е дар – завърши кард. Бертоне – той не е доминиран от една безлична съдба или определен от развитието на една еволюираща се природа. Неговата стойност остава и неговият смисъл не се заличава от зачатието му до естествения му край”.

svt/ rv