Лисабон: послание на католическо-православния форум: Европа трябва да промени стила на живот

„Европа преминава тежка криза, а много нейни граждани пряко са засегнати, което подхранва безпокойството им за бъдещето. Предвид лишенията и безпокойствата, Църквата отправя послание на вяра и надежда към всички християни и европейски граждани. Трябва да продължаваме да вярваме в Божието Провидение и в нашите възможности да коригираме грешките от миналото и начертаем нови линии за едно справедливо и мирно бъдеще”.Това се чете в заключителния документ на Третия католическо-православен форум, който се проведе от 5 до 9 юни в Лисабон, на тема „ Икономическата криза и бедността: предизвикателства за съвременна Европа”.

Участваха представители на католическите епископски конференции и от православните патриаршии на Москва, Сърбия, Румъния, Грузия и от православните църкви в Кипър, Полша и Албания. Сред тях кардинал Петер Ердьо, архиепископ на Естергом-Будапеща и председател на Съвета на европейските епископски конференции; монс. Дуарте да Куня, генераленсекретар на Съвета на европейските епископски конференции; митрополитът на Испания и Португалия и Екзарх на Вселенската патриаршия, Поликарп; митрополит Генадиос от Вселенската патриаршия; игумен Филарет, заместник председател на Отдела за външни отношения към Московската патриаршия, монс. Паоло Пеци, архиепископ на диоцеза Божия Майка в Москва.

Представителите на двете Църкви констатират, че настоящата криза „не е само икономическа”, а също така „морална и културна”, но най-вече тя е „дълбоко антропологична и духовна”. „Човекът, който намира своята пълна реализация в Бог, негов Създател и Спасител – се чете в документа – е загубил връзката си с Бог под влияние на процеса на секуларизация, търсейки смисъла на живота само в земните неща”. Въпреки това, кризата може да бъде „повод за по-здраво съзнание”, се чете в посланието, започвайки от цялостното виждане за централната роля на човека в обществото и създавайки условия за „ново отношение към парите, производството и консумацията”. Ако европейските граждани искат да излязат от кризата трябва да разберат необходимостта от промяна в стила на живот, а обществото трябва да организирано по такъв начин, за да бъде в служба на човека, а не обратното, се чете в документа.

Сред конкретните предложения изпъква „приоритетното място на труда”, „премахването на всяка форма на корупция и експлоатация”, а пазарът не трябва да бъде „сляпа и анонимна сила”, а регулиран в посока на цялостното развитие на човека”. Накрая участниците насърчават европейските правителства и институции в усилията им за излизане от финансово-икономическата криза с внимание насочено към страните имащи най-големи трудности.

dg/ rv