Позицията на Конгрегацията за Доктрината на Вярата за книга на американска монахиня в сферата на сексуалната етика

С дълга нота разпространена на 4 юни отнасяща се за книгата на американската монахиня Маргарет Фарлей, „Just love. A Framework for Christian Sexual Ethics” (пр. Просто любов. Перспектива за християнската сексуална етика) Конгрегацията за Доктрината на Вярата изразява своето „дълбоко огорчение” от факта, че член на Институт за богопосветен живот „изразява позиции в пряк контраст с католическата доктрина в сферата на сексуалната етика”. Нотата, която не е придружена от никаква наказателна мярка, е публикувана след размяна на писма с богопосветената, принадлежаща към Конгрегацията на Сестрите на милосърдието в Северна и Южна Америка, където бе поискано от сестра Маргарет да поправи „неприемливите тези”, съдържащи се в нейната книга. Въпреки това нейните отговори не разясниха по подходящ начин проблемите, намиращи се в текста. Това е и причината за публикуването на нотата от страна на Конгрегацията за Доктрината на вярата.

Авторката на книгата, сестра Фарлей, не представя „едно правилно разбиране” за ролята на Поучителната власт и в „разглеждането на аргументи от морален характер” или не познава „постоянното учение на Църквата и дори когато го споменава се отнася към него като едно мнение между многото съществуващи”. Поведение, пояснява нотата на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, което „не може по никакъв начин да бъде оправдано, дори в лоното на една икуменическа перспектива, която авторката желае да насърчи”. Сестра Фарлей разкрива „едно погрешно разбиране за обективното естество на естествения морален закон” и избира да се аргументира на базата на заключения предоставени от „определени философски течения” или на нейното „разбиране за съвременния житейски опит. Документът на ватиканското ведомство определя това поведение, като „не съответстващо на истинското католическо богословие” и разкриващо грешки в нейната книга по теми като сексуалните връзки, мастурбацията, неразтрогваемостта на брака, развода и повторното сключване на брак.

Конгрегацията подчертава, че позицията на сестра Фарлей относно хомосексуалните съюзи, противоречи на учението на Църквата по този въпрос. Според богопосветената, един от неотложните въпроси поставен пред общественото мнение в Америка е този за даването на „юридическа квалификация на хомосексуалните съюзи…сравними с хетеросексуалните съюзи”. Църквата припомня, че „респекта към хората със хомосексуална ориентация не означава одобрение на хомосексуалното поведение или законовото признаване на хомосексуалните съюзи”. Приравняването им с брака означава не само „одобрението на едно погрешно поведение”, но също затъмняване на основните ценности на общото човешко наследство.

Що се отнася до „хомосексуалните сношения”, документът подчертава разликата, която прави Църквата между „хората с хомосексуални тенденции и хомосексуалните сношения”. Що се отнася до хората, Катехизиса учи на респект и избягването на „всяка форма на несправедлива дискриминация”, а относно сношенията „те по никакъв начин могат да бъдат одобрени”, тъй като противоречат на естествения закон.

Конгрегацията припомня и неразтрогваемостта на брака и, че съкровения съюз между съпрузите изисква пълна вярност: те са представители на „предаността на Бог към неговия завет, на Христос към неговата Църква”. Според личното мнение на сестра Фарлей „брачната ангажираност е подложена на разтрогване по същите основни причини поради които всяка постоянна ангажираност, може да бъде разтрогната”.

Освен това документът определя като противоречащо на католическата доктрина виждането на богопосветената според което, въпреки че остава нещо между двамата съпрузи, то не може да бъде препятствие за повторно сключване на брак. Църквата, пояснява нотата, от преданост към думите на Исус Христос („Който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува” Мк. 10, 11-12), не признава за валиден новият съюз, ако първият брак е валиден”. Освен това документът, цитирайки отново Катехизиса на Католическата църква, подчертава, че „дори и разведените да са сключили повторно граждански брак, те се намират в една ситуация, която обективно противоречи на Божия закон”. Ето защо, „те не могат да пристъпят към Евхаристийното общение, за цялото време в което тази ситуация продължава” и „да упражняват определени църковни отговорности”. Ето защо, „помирението посредством Тайнството на Покаянието може да бъде дадено само на онези, които са се разкаяли, че са нарушили знака на Завета и на предаността към Христос, и са положили усилия да живеят в пълно въздържание”.

За въпроса с мастурбацията текстът припомня, че тя е един „интимен и сериозно безпорядъчен акт” и „каквато и да е причината, свободната употреба на сексуалната способност извън нормалните съпружески връзки, противоречи съществено на нейната крайна цел”.

Ето защо, Конгрегацията „призовава към благоразумие вярващите”, тъй като книгата „Just love. A Framework for Christian Sexual Ethics”, публикувана през 2006, „не съответства на доктрината на Църквата” и като последствие от това не може да бъде използвана като валиден израз на католическата доктрина, „нито за духовното ръководство и формацията, нито за икуменическия и междурелигиозен диалог”. Накрая се насърчават богословите да следват учението на моралното богословие „в пълно съответствие с принципите на католическата доктрина”.

Нотата е публикувана, след като Конгрегацията за Доктрината на Вярата, в следствие на първото проучване на книгата, с писмо от 29 март 2010 „изпраща на авторката, по онова време Генерална настоятелка на Сестрите на Милосърдието в Америките, обширна предварителна оценка, посочвайки доктриналните проблеми присъстващи в текста”. Отговорът на сестра Фарлей, от 28 октомври 2010, се оказа недостатъчен за изясняването на отбелязаните проблеми. Тъй като става въпрос за присъствието на доктринални грешки в книга, която се превърна в причина за объркване сред вярващите, Конгрегацията за Доктрината на Вярата реши да даде ход на „спешно задълбочено проучване” според „Правилника за проучване на доктрините”.

След оценката от страна на Комисия от Експерти, по време на Редовната Сесия на Конгрегацията от 8 юни 2011, се „потвърди, че книгата съдържа погрешни мнения, чието разпространение нанася тежки щети у вярващите”. В последствие, с писмо от 5 юли 2011, бе предадено на сестра Уаскоуайк списък с погрешните мнения, призовавайки я да прикани сестра Фарлей да поправи неприемливите тези съдържащи се в книгата.

Сестра Патриша МакДермът, която междувременно заема мястото на сестра Мери Уаскоуайк като Генерална настоятелка на Сестрите на Милосърдието в Америките, с писмо от 3 октомври 2011, предава на Конгрегацията за Доктрината на Вярата отговорът на сестра Фарлей, придружен от личното и мнение и от това на сестра Уаскоуайк. Този отговор, проучен от Комисия от експерти, бе подложен на проучване по време на Редовната Сесия на ватиканското ведомство на 14 декември 2011. Именно на тази сесия, имайки предвид, че отговорът на сестра Фарлей, „не изяснява по подходящ начин проблемите съдържащи се в нейната книга”, членовете на ватиканското ведомство за Доктрината на Вярата решават да процедират с публикуването на настоящата нота.

svt/ rv