Отец Жан-Жозеф Латаст "апостол на затворите" е новият Блажен на Католическата църква

Кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за Процесите на светците, посети отново Франция, за да предстоятелства от името на Светият Отец Папата ритуала за беатификация на Жан-Жозеф Латаст. На 3 юни в Безансон, до почестите на олтара бе издигнат отец Жан-Жозеф Латаст, доминиканец, който в своя макар и кратък живот даде едно фундаментално доказателство за милосърдие и приемане на ближния. Повикът на Господа се представя още в ранните младежки години на отец Жан-Жозеф Латаст, кръстен Алсид. За кратко време той води живота на мирянин, представяйки доброволна дейност в Конференциите на Свети Винкенти. Едва когато умират неговата обичана годеница Сесил, сестра му монахиня и възрастната кърмачка, Алсид се изоставя напълно на Бог и прегръща религиозния живот, постъпвайки в Ордена на Братята Проповедници, както припомня кардинал Анджело Амато:

„Ръкоположен за свещеник през 1863 – той умира през 1869 г., едва 37 годишен – са посветени на проповедта и на фондацията от една женска монашеска конгрегация, посветена на човешкото и духовно издигане на жените затворнички”.

На 15 септември 1864 г. отец Латаст влиза за първи път в един женски затвор в Кадийак-сюр-Гарон. Отива от послушание, без да вярва много в този апостолат, но подтикнат от своята силна любов към Бог и към жената, както чистата и невинна, която бе обичал през своето годеничество, така и към грешницата, която можеше да бъде изкупена, каквито бяха затворничките. Изправен е пред 400 от тях и им предлага да се считат като монахини от клаузура, отделени от света и от които можеха да научат радостта на молитвата. Започва с една нощ на обожаване пред Светото Тайнство, на което отец Латаст бе специално посветен:

„Блаженият отец Латаст бе един евхаристичен човек. Като младеж, в Бордо, той бе усърден в нощното обожаване на Пресветото Тайнство. Като свещеник настояваше за честото причастие, дори всекидневно”.

Младият монах остава впечатлен от разказите на затворничките и от силата на тяхната вяра. Като обожател на Света Мария Магдалина, той е убеден, че Бог не прави разлика между невинните жени и грешниците, но че мереше душите „само според тежестта на любовта”. Живееше обаче във Франция със силен янсенистки дух, според който спасителната благодат е отпускана от Бог само за предопределените от неговата воля. Затова не бе възможно за тези бивши проститутки, затворнички, отхвърлени, да влязат в един манастир. Така той основава Конгрегацията на Сестрите Доминиканки от Бетания, където съжителстваха момичета „от добри семейства” и момичета на живота, пренебрегвайки миналото на другите, съзерцавайки братския живот без дискриминации, посвещавайки живота си на молитвата и на учението, но също и на грижата за затворничките. Всичко това, бе убеден отец Латаст, се дължи на очистителната сила на Евхаристията. Кардинал Амато цитира някои думи написани за новия блажен:

„Мисля, че този върховен момент на любов не бе учреден само като възмездие за благородните души, но и като един откуп за разрушаване отровата на злото, като един извор за измиване на раните на душата, като един балсам за изцеление, като един сърдечен откуп за откриване на силата и на смелостта, от който имаме нужда”.

Отец Латаст е един предтеча на идеите за Божията любов, изразени от Йоан Павел ІІ в енцикликата „Dives in Misericordia”. За него милосърдието бе фундаментално, особено ако бе придружавано от цялостната привързаност към Евхаристията:

„В Апостолското писмо за беатификацията, Светият Отец Бенедикт ХVІ свързва три характеристики от героичната святост на нашия Блажен. Той бе един неуморим проповедник на Божието милосърдие, един всеотдаен апостол за човешко и духовно издигане на задържаните и един мъдър основател на Конгрегацията на Сестрите Доминиканки от Бетания”.

jp/rv