2012-06-03 14:09:51

Бенедикт ХVІ към семействата: защитата на неделния ден е защита на човешката свобода


Музика, внушителна хореография, но преди всичко много радост, обич и простота по време на „Празника на Свидетелствата”, който се проведе в късните следобедни часове на вторият ден от визитата на Бенедикт ХVІ в Милано по повод VІІ Световна Среща на семействата. В присъствието на 350 хиляди души, на летището на Бресо, близо до Милано, Светият Отец Папата отговори на пет въпроса, първият от които бе зададен от едно виетнамско момиченце:

В. Здравей Папа. Казвам се Кат Тиен и съм от Виетнам. На седем години съм и много бих желала да узная нещо за твоето семейство, когато си бил малък като мен

Благодаря ти много за въпроса. Това бяха незабравими моменти, бяхме едно сърце и една душа дори времената да бяха много трудни, защото беше период на война, а преди това на диктатура, след което на бедност. Но тази взаимна любов между нас, тази радост дори и за най-простите неща беше много силна и по този начин съумявахме да преодоляваме и понасяме всички тези неща. Смятам, че това е много важно: че също малките неща, дариха много радост, защото виждахме, че Божията доброта се отразяваше в нашите родители и братя.. И трябва да призная, че ако се опитвам да си представя как ще бъде Рая, си мисля за времето от моите младежки години, от моето детство.. В този смисъл се надявам да отида вкъщи, когато един ден си отида от този свят…”.

След това последва свидетелството на годеници от Мадагаскар, привлечени от брака, но уплашени от това окончателно решение. На тях Папата поясни разликата между любовта и влюбването:

Често си мисля за сватбата в Кана Галилейска. Първото вино сервирано на гостите е хубаво, това е влюбването. Но то не трае до края: трябва да дойде второто вино, което трябва да остарее, да узрее.. Една окончателна любов, която наистина да се превърне във второ вино, по-добро от първото. Това трябва да се стремим да търсим. Тук е много важно, аз да не съм изолиран, аз и ти, важно да бъде въвлечена също и енорийската общност, Църквата, приятелите…”.

Съпружеска двойка от Гърция споделя драматичната криза, която изживява тяхната родина:

В. Също ние, въпреки че продължаваме да вярваме в Провидението, срещаме трудност да мислим за едно бъдеще за нашите деца. Има дни и нощи, Свети Отче, в които се питаме непрестанно, какво да направим за да не изгубим надеждата. Какво може да каже Църквата на всички тези хора и семейства без перспектива?

Скъпи приятели, благодаря ви за това свидетелство, което засегна дълбоко моето сърце и сърцето на всички нас. Какво можем да отговорим? Думите са недостатъчни. На първо място ще се спрем на политиката: смятам, че трябва да се увеличи чувството на отговорност във всички партии, които не трябва да обещава неща, които не могат да реализират, които не търсят само гласове за себе си, а да са отговорни за благото на всички. Трябва да се разбере, че политиката е също винаги човешка и морална отговорност пред Бог и хората Въпреки това какво можем да направим ние? Аз смятам, че може би побратимяванията между градове, семейства и енории могат да помогнат едно семейството от Запада, от Италия, Германия, Франция може да поеме отговорността да помогне да едно друго семейство; по същия начин енориите и градовете могат действително да поемат една отговорност и да помогнат по конкретен начин. И бъдете уверени: аз и много други се молим за вас, и тази молитви не само думи, а отварят сърцето за Бог и по този начин вдъхновяват креативността в намирането на решения”.

Американски съпрузи с шест деца, подчерта трудността при съчетаването на двата основни приоритета в живота: работата и семейството:

„Призовавам работодателите да мислят за семейството и да мислят как да могат да се съчетаят тези два приоритета. Но съществува неделята, празника: надявам се в Америка неделният ден се зачита. Неделята е от голяма важност, защото е Ден Господен и като такъв също „ден на човека”, за да сме свободни.. В тази свобода, на единия за другия, за самите себе си, ние сме свободни за Бог! Смятам, че защитаваме човешката свобода, защитавайки неделята!”.

Съпружеска двойка от Бразилия говори за драмата, която изживяват разведените католици, омъжили се повторно. На тях Бенедикт ХVІ отговори:

Проблема с разведените, встъпили повторно в брак е едно от големите страдания на съвременната Църква. И не притежаваме прости рецепти за това. Страданието е голямо и можем само да призовем енориите и отделните индивиди да помагат на тези хора Трябва също да кажем, че Църквата ги обича и те трябва да видят и почувстват тази любов. Голямото задължение на всяка енория, на всяка католическа общност е да направи всичко възможно, за да могат те да се почувстват обичани, приети и че не са отвън дори да не могат да получат опрощението и Евхаристията; трябва да видят, че също по този начин живеят изцяло в Църквата”.

svt/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.