Епископ Антоний: вероучението е единствения път за благоденствието на нашите деца

Тази година за първи път в честванията за празника на светите братя Кирил и Методий в Рим участва Константийският епископ Антоний, викарий на Западно и Средноевропейски митрополит Симеон. Той отслужа благодарствения молебен пред гроба на св. Кирил в присъствието на официалната българска държавна и църковна делегация, много българи и гости сред които отец Милан Жуст, секретар в Папския съвет за насърчаване на християнското единение. В интервю за Радио Витикана епископ Антоний говори за актуалното послание на светите апостоли Кирил и Методий, десетата годишнина от папската визита в България и за общите предизвикателства за християнските църкви в Европа:

Това е първо за вас честване на празника на св.Кирил и Методий в базиликата Сан Клементе в Рим. С какъв дух посрещате този празник и кое е актуалното послание, което идва от този празник в настоящия контекст?
Наистина на този светъл празничен ден, когато всички славянски народи честват с особена тържественост денят на светите апостоли Кирил и Методий, нашият български народ не може да бъде равнодушен към този празник, а всяка година благодарение на тази добра традиция, която е установена тук във Вечния град с добрите връзки между БПЦ и Светия Престол, всяка година пристига официална българска делегация, за да се поклони пред себежертвата и великото дело на светите равноапостоли. За мен е голямо вълнението днес, че мога като викарен епископ на Западно и Средноевропейски митрополит Симоен, за първи път да бъда част от тази делегация и да отслужа благодарствения молебен пред гроба на св. Кирил. Наистина, празника на светите равноапостоли Кирил и Методий всяка година дава нов заряд на българския народ. Припомняйки тяхното велико дело, на което всички ние сме продължители, ни кара да се замислим преди всичко за бъдещето на нашата нация. Затова мисля, че основното послание на празника на славянската просвета и култура е именно да съхраним нашата национална идентичност. Защото тази идентичност в общото семейство на обединена Европа би се съхранила само тогава, когато ние съхраним нашата вяра, нашите традиции и език – чист, с всички свои специфики, красота и изразност, какъвто сме наследили от нашите деди. Защото в нашето съвремие виждаме ,че много чуждици се загнездват в нашата реч. Виждаме, че младежта използва много английски или други чужди думи, които заместват красиви български думи. Така, в тяхното ежедневие и разговорен език, като че ли българският език остава на заден план ,като някаква даденост за която не се грижим. Естествено, наблягаме на изучаването на английски, немски, френски език с такова голямо усърдие с каквото не изучаваме родния си език, защото мислим, че този език с който се раждаме е някаква даденост и не трябва да полагаме грижи за да я развиваме. Затова смятам, че този празник има своите две ясни послания: първото – да съхраним нашите традиции обичаи и второто да съхраним нашата духовност. Защото светите апостоли дават именно тези два лъча: познание и духовност. Познание не само на Свещеното писание, а давайки една култура на славянските народи, за да могат те, живеейки в една общност да общуват на един разбираме език и да могат да чуват Словото Божие а един разбираем език, за да стигне до техните сърца, разум и чувства и съпреживеят всички тези духовни радости от познанието на Бога.

Точно преди 10 години папа Йоан Павел ІІ предостави храма Св.Винкентий и Анастасий в Рим за литургично ползване от българската православна общност. От дистанцията на времето какво бихме могли да кажем днес за тази придобивка на нашите християни в Рим? Какво донесе този жест на Папа Йоан Павел ІІ?
Преди всичко това беше един жест на братолюбие, на християнска любов. Това беше жест на един славянин към славяните. Това беше един жест, който предостави дом за молитва, дом за обединение на всички българи, които живеят, а те не са малко, а те не са малко тук в Италия , особено в гр. Рим. Ето днес, когато се навършват 10 години, именно на този велик жест на добротворство, което извърши, на братолюбие и християнска любов Папа Йоан Павел ІІ, ние виждаме плодовете, на нашата църковна община. Виждаме децата, които идват да изучават вероучение всяка събота и неделя. Виждаме дори сега, по време на молебното пеене на този хор от доброволци, те са италианци, една голяма част от тях, но те идват, за да славословят Бога. Полагат своите неуморни грижи, за да развиват своето църковно певческо изкуство. Смятам, че именно този жест, давайки ни един от храмовете който е с най-голяма значимост за католическата църква, знаем че тук са погребани сърцата на 22 папи. Така че това е един знак, с който преди всичко Божията всеблага десница е благодатно осенила българския народ и това е една придобивка, която ние трябва да ценим, трябва да съхраним и да развиваме занапред.

Папа Йоан Павел ІІ пожела по време на посещението си в България християните да имат общ път и заедно да проповядват Евангелието, а днес сме свидетели на общи предизвикателства за християните в Европа. Какво е вашето виждане по този път, вашите наблюдения и евентуални препоръки?
Наистина живеем в един много комплициран и сложен свят. Свят, в който материализмът, светските наслади оставят на заден план духовните потребности, особено сред младежта. Свидетели сме особено в България на най-различни аморални прояви. Деца бият деца, деца убиват деца, деца изнасилват деца и ред други аморални прояви, които са знак за изместване на центъра на нашето възпитание. Българската православна църква, като все пак основна нейна грижа е спасението на човешките души, но и просветата на всички човеци, евангелската просвета, се опита няколко пъти да въведе вероучението като задължителен предмет в българското училище. Един опит, който не се възприе и още не се възприема. Но трябва да знаем, че това е единственият път, с който ние можем да осигурим благоденствие на нашите деца. Защото в часовете по религия няма да ги доктринизираме, т.е. да учим някаква догматика, а ние точно в тези часове по религия ще ги учим на морални добродетели, на добротворство, на християнска любов, на взаимно разбирателство и съжителство и тогава съм сигурен, че през погледа на времето и виждайки тези резултати ще видим, че децата ще бъдат по-добри, по-морални и много по-рядко ще посягат и към наркотиците и към оръжието и към алкохола и към всички онези пагубни страсти, които за жалост сега са обгърнали младежта. Не че няма да ги има, защото врагът на човешкото спасение, дяволът, се опитва по нашия житейски път да поставя своите препятствия, с които да ни затрудни, за да стигнем до Христос. Аз мисля, че това, което всички световни религии се обединяват именно около издигане на морала, защото наистина и Католическата църква и всички други деноминации също се борят за издигането на морала в обществото. Убийствата и различните други прояви, които са свързани с нарушаването на обществения ред с непристойно поведение, това е грижа на Църквата, защото Църквата сама по себе си вижда, че тези чеда нейни са отпаднали от самата църква или са се заблудили. Тя е длъжна да ги върне отново в единството на Църквата, да ги върне отново в правия път. И когато говорихме за пътя, пътят е един. Христос казва: аз съм Пътят и Истината и Животът. т.е., когато ние познаем Христос, ние сме намерили верния път, ние сме познали истината и ще наследим несъмнено вечния живот. Защото това е смисълът на нашето съществувание като християни да спасим нашите души, а те се спасяват само и единствено в Бога и от Бога и като живеем за Бога.

Някакви инициативи имате ли в тази посока?
Нашите усилия частично са реализирани в някои от нашите църковни общини както тук в българската православна църковна община в Св.Св.Кирил и Методий в град Рим, така и в Св.Иван Рилски в град Виена, както в българската православна църковна община Св.Климент Охридски в град Мюнхен в църковни неделни училища, където децата от България, които наред учат български език и история, се учат да познават и своята вяра, своята православна вяра. Аз мисля, че навсякъде според възможностите, според организацията на съответния свещеник, според желанието на българите, когато имат ясното съзнание за да съхранят ценностите и традициите в съзнанието на своите деца, ще има успехи и това е нашата основна задача на първо време. След това вече когато видим, че навсякъде имаме тези просветни, духовни огнища, които не са само храмове, а именно това е общността, българската общност, която се е ангажирала, за да бди за духовното здраве на децата, тогава вече можем да направим някакви социални и други дейности, които да бъдат налице, но сега приоритетът е работата с младежта”.

dg/ rv