Букурещ укрепва самочувствието и потенциала на българските медии

Над 100 делегати от повече от 30 държави и представители на повече от 70 български медии участваха в осмото издание на Световната среща на българските медии, която се проведе в Букурещ от 16 до 20 май на тема "Медиите - между глобалното и регионалното". В работата на деветте панела бяха обсъдени промените в медийната среда у нас и по света през изминалата година, начините, по които българските общности зад граница и техните медии се справят с различните измерения на кризата, регионалните функции и глобалните предизвикателства пред медиите и др. Специален акцент бе поставен върху работата и условията в които работят регионалните медии в България. Участниците се обединиха около идеята да бъде създадена нова организация, която да защитава журналистите. На форума беше посочено, че Съюзът на българските журналисти има нужда от съживяване. Предложено беше обществените медии да инициират дебатите за промени. Срещата в Букурещ бе удобен повод да бъде промотирана и нашата страна като привлекателна туристическа дестинация. В паралелен панел кметът Йорданка Фандъкова, представи София като кандидат за културна столица на Европа през 2019 г., а заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов представи възможностите за целогодишна почивка у нас. По време на Осмата световна среща на българските медии за първи път бе представена уникална по рода си изложба на печатни издания и фотографии от българското Възраждане "Родени свободни", която съдържа непоказвани до този момент вестници, списания, карикатури, снимки, писма от личните архиви на Любен Каравелов, Христо Ботев, Георги Раковски и др. В програмата бе включено и представяне на филма "Миграцията на паламуда" на режисьора Людмил Тодоров. Инициатори и организатори на Световните срещи на българските медии са Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света. За равносметката от 8-та среща на българските медии в чужбина се обърнахме към генералния директор на БТА Максим Минчев:

*********
„Може би не е редно ние като организатори да даваме оценка на това, което сме направили, но нека да използваме оценката на всички участници, които бяха доволни от съдържанието на панелите, от въпросите, които се разискваха, бяха доволни от посланията, които срещата направи, бяха доволни от инициативите, които съпътстваха форума и такива каквито се родиха на него. Като че ли тази година ние продължаваме, това което в последните 2,3.4 форума стана ясна тенденция, да имаме висок коефициент на полезно действие, да се събираме не само за да обменим опит, не само за да се видим, а по-скоро да потърсим заедно отговори на въпросите, които ни вълнуват през цялата година. А въпросите пред нас, като журналисти независимо дали работим в София, Ватикана в Мелбърн или Чикаго са едни и същи. Те са проблемите на бързо променящата се професия, промените в инфраструктурите на нашия занаят, проблемите които идват от настъплението на високите технологии, от политическата и икономическа криза, която за съжаление обхвана целия свят. от настъплението на интернет, от самата глобализация. Нашата професия вече не е същата, много са големи предизвикателствата и такива форуми като нашата световна среща май стават повече от задължителни.

Един поглед към бъдещето на тези срещи?
Надявам се тази динамика да продължи, защото, наистина повярвайте ми, ние журналистите трябва да се събираме. Дотолкова се променя нашата професия, дотолкова ставаме някакъв смисъл функция, на издатели, на политически проекти, на международни сливания, на нови технологии, че ние, журналистите трябва да имаме някаква форма на отпор, някаква форма на защита не само в синдикален план, а и във всякакъв друг план. Трябва да имаме възможност и ние да участваме в тези промени, които съпътстват нашата професия. Затова аз съм оптимист за бъдещето на тези срещи. Както виждате дори се появи идеята те да се провеждат не само веднъж годишно, а два пъти в годината, което само по себе си ще ни създаде трудности от организационна гледна точка, но от друга страна като че ли ще ни даде възможности за по-висока ползотворност на нещата, които вършим.

Кой може да бъде следващият град след Букурещ за среща на българските медии?
Вече стана ясно, че не е толкова важно избора на мястото, Не че когато дойдохме в Чикаго или в Рим това не беше важно. Философията на тази среща е да отидем там, където има активна българска журналистика. Така беше в Чикаго, там където има големи български общности. Така както отидохме в Рим не само, за да получим благословията на Папата, но и за да отбележим с достойнство влизането на България в Европейския съюз и на едно място, което е свързано исторически и хилядолетно с българския дух,това беше Ватикана. Идеята е да отиваме там, където има български общности, там където има действени български медии да отиваме там, където има сериозни проблеми. В това отношение изборът е голям. че Списъкът на кандидатите желаещи да домакинстват подобни срещи е голям: Братислава, Прага, Будапеща, Париж, Лондон, Берлин, Кипър, Канада и Южна Африка всички биха желали да станат домакин на един такъв форум. Това е престижен форум, румънската страна с голямо удоволствие ни прие и отрази нашия форум, защото ние малко или много даваме един малък принос в българо-румънските отношения, които са важни за две държави близки, не само като съседи, но и членки на НАТО и на Европейския съюз и т.н. Така че не е толкова важна географията, важна е философията на тези срещи”.

Медийната среща в Букурещ бе организирана и с любезното съдействие на Посолството на Р България в Румъния, а българският посланик Александър Филипов даде коктейл за участниците:

Какво е българското присъствие в Букурещ и Румъния?
По официалните данни, които бяха изнесени от румънската държава, в Румъния живеят около между 10 и 11 хиляди българи. В Букурещ и околността му живеят около 2000 наши сънародници, които работят в новите фирми или са представители в многонационалните компании със собствен бизнес в Румъния и участие в румънски фирми и те поддържат постоянен контакт с българското посолство. Ние имаме традиция всеки последен четвъртък от месеца да се срещаме с българския бизнес в Букурещ в ресторант „Балчик”. Регулярно там идват 30-40 човека, а на по-големите празници като Коледа, например, се събираме повече от 100 човека. Независимо, че много отдавна бе отменена задължителната регистрация на българите хората се събират и участват.

Като домакин, какво означава да вас VІІІ-та среща на българските медии?
Тази среща е много важна, дотолкова, доколкото тя е един символ. Именно в Румъния се е създала съвременната българска журналистика и първите български вестници по време на турското робство. Това е символично и много важно за нас и за виждането на идеята за журналистическата гилдия. Хубаво е че има хора в БТА като Максим Минчев, които направиха възможни тези срещи преди осем години, за да може това да продължава и занапред, което е много важно за нас.

Вашето пожелание към българските медии?
Да бъдат независими, да бъдат винаги обективни, да отразяват нещата винаги каквито са и по възможност да оставят коментарите за хората, които са достатъчно интелигентни да го правят сами”.

dg/ rv