Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: в молитвата откриваме красотата да бъдем Божи чеда

Нека се научим да бъдем „приятели на Бог” и „Го призоваваме с упование”: това бе призивът отправен от Бенедикт ХVІ в края на катехистичната беседа на генералната аудиенция. Тя се проведе на площад Свети Петър с участието на 20 хиляди вярващи и поклонници от цял свят. Папата продължи катехистичния цикъл за молитвата, насочвайки вниманието към действието на Светия Дух в молитвата и начина по който се молим на Бог.

Ако следваме примера на това, което Исус направи през целия си живот, до смъртта на Кръста "можем да се научим да се наслаждаваме чрез нашата молитва на красотата, че сме приятели, дори чеда Божии и да Го призоваваме с упованието и вярата на едно дете към своя баща":

„Днес човек не може да долови красотата, величието и дълбокото утешение съдържащи се в думата „отче” с която можем да се обърнем към Бог в молитвата, защото днес бащината фигура не присъства достатъчно, до понякога тя не е положителна във всекидневния живот. Липсата на един баща, проблема на един не присъстващ баща в живота на детето е един от големите проблеми на нашето съвремие, затова е трудно да се разбере в дълбочина какво означава, че Бог е наш Отец”.

Бенедикт ХVІ цитира Свети Павел, отбелязвайки, че християнина не е получил духа на слуга. Може да се отправя към Бог с „доверието” присъщо за децата, с онази „синовна връзка, подобна на тази на Исус”. Но за да го направи, подчерта Папата, „е необходимо Светият Дух да го научи как да говори: Той, който е „велик учител на молитва”:

„Светият Дух е безценен и необходим дар, който ни прави чеда Божии, който осъществява онова синовно осиновяване към което сме призвани всички хора… Християнството не е религия на страха, а на доверието и любовта към Отца, който ни обича”.

Както Исус отвори небесните врати, така Светият Дух отваря вратите на човешката душа и помага на човек да разбере какво не би бил без неговата помощ, безкрайната любов която го свързва със Сина на Отца, модел за нашата връзка с Бог:

„Той е Любов и ние чрез нашата синовна молитва влизаме в този кръг на любов, на Божията любов, която пречиства нашите желания, поведения белязани от затвореността и егоизма присъщи за стария човек”.

„Бащинството на Бог” продължи Бенедикт ХVІ притежава „две измерения”: първото е, че всеки мъж и жена е„едно чудо на Бог”, защото Той е техен Творец, а второто е, че сме създадени по Негов образ, което означава, че бащинството Му не е далечно, нито чуждо. За Бог, посочи Папата, „не сме анонимни или безлични същества, а притежаваме едно име”:

„Нашата синовност в Бог, не притежава пълнотата на Исус: през целия наш християнски живот ние трябва да се стремим да израстваме в тази синовност, в следването на Христос, в общението с Него, за да навлезем все по-съкровено във връзката на любов с Бог Отец, който подкрепя нашия живот”.

Бенедикт ХVІ поясни, че не може да съществува човешка молитва към Бог, ако не е Духа да призовава Бог чрез устата на човек. Търсенето на абсолютното в човека, отбеляза Папата, съществува още от времето на Homo Sapiens. Но след Откровението на Христос и учредяването на Църквата това търсене навлезе в ново измерение:

„Когато се обръщаме в молитва към Бог, в нашата вътрешна стая, в тишината и в уединението, ние никога не сме сами. Който говори с Бог никога не е сам. Намираме се в голямата молитва на Църквата, част сме от една голяма симфония, която християнската общност, разпръсната по всяко кътче на земята и от всяко време издига към Бог.. Всеки път когато казваме и викаме: „Авва! Отче!”, цялата човешка общност в молитва подкрепя зов, който по този начин се превръща в зов на Църквата”.

svt/ rv