Епископ Христо Пройков: от папската визита се родиха звания, които ще дадат плодове в живота на Църквата в България

Апостолическият екзарх Христо Пройков носи в сърцето си големия дар на епископското ръкоположение, което получава лично от Йоан Павел ІІ през 1994. Може би той най-много е хранил надеждата, че един ден Папата ще дойде и в България, за да насърчи вярата у християните и най-вече да укрепи малочислената католическа общност преминала през тунела на комунизма. В качеството си на председател на Епископската конференция в България и като член на Папския съвет „Кор Унум” той многократно е имал личен контакт с него и неговата харизма, която и днес го вдъхновява в пастирската му дейност.

С какви чувства посрещате 10-та годишнина от посещението на Йоан Павел ІІ в България?
„Неусетно, изминаха десет години от наистина историческото за цяла България апостолическо посещение на Йоан Павел ІІ в България. Сякаш човек се пита наистина ли тази визита се осъществи. Когато папа Йоан Павел ІІ беше поканен от Епископската конференция на Католическата църква в България той каза, че твърдо е решен да премине по стъпките на своя предшественик Йоан ХХІІІ, което включваше и България. Това беше за нас една голяма надежда, че той един ден ще бъде в България. И в действителност това се осъществи: той беше и остана първият папа посетил нашето отечество. Тези чувства отново бликат с голяма радост в сърцата на всички, които тогава го видяха и бяха близко до него, не само ние католиците, но и много други българи.”

Днес, от дистанцията на времето, виждат ли се плодовете от папската визита за Католическата църква в България?
„Безспорно, за нашата малка католическа общност в България това е голямо събитие и сигурен съм, че много хора почувстваха Католическата църква в България по-близка и по-приета. Защото самата личност на Йоан Павел ІІ беше не само една славянска душа, която беше отворена за всички и приемаше всички, дарявайки и излъчвайки много обич, но той беше и една притегателна сила, което спечели сърцата на много хора най-вече католици. Сигурен съм, че имаме звания, които се родиха точно във времето, когато той беше сред нас и тези звания ще дадат своя плод в живота на Църквата в България. Знам също така, че има хора, които имаха нужда от някаква духовна подкрепа, а други търсеха утеха в своето състояние и само от моментите в които може да бъдат близо до Светия Отец Папата те се чувстваха разтоварени от своите трудности и изпитания. Това излъчване на папа Йоан Павел ІІ в България ще има много други плодове, които остават дълбоко в сърцата на хората. Когато Йоан Павел ІІ напускаше България министърът на външните работи, Соломон Паси, обеща, че в рамките на шест месеца ще има конкордат между Католическата църква и българската Държава и веднага след това се създаде комисия с мое участие, в която работехме интензивно в продължение на няколко месеца, но за съжаление след това всичко заглъхна и този конкордат не се осъществи. Така че, има и плодове, които са закърнели, но в никакъв случай не са умрели и се надявам, че ще имат значение за бъдещето.”

Конкретен спомен от срещите Ви с Блажен Йоан Павел ІІ, който е оставил дълбоки следи в съзнанието ви?
„Безспорно, голямото събитие на моя живот е епископското ми ръкоположение лично от папа Йоан Павел ІІ на 6 януари 1994 г. Това беше по негово желание, за моя най-голяма изненада. Бях ръкоположен сред 13 епископи от цял свят и съм сигурен, че това не може да се изличи от съзнанието и от сърцето на този, който го е преживял и който носи дара да получи ръкоположение от самия папа, който днес е Блажен в небето.”

Откривате ли някакъв негов жест или фраза, които имат пророческа стойност за Църквата и България?
„Разбира се, провъзгласяването на Блажени мъченици от времето на комунистическата епоха в България е нещо много силно и много голямо, което получи отзвук в целия свят. Защото те не са само Блажени на Католическата църква в България, а на цялата Католическа църква. Това има голямо значение тя да бъде призната и припозната още веднъж. Друго, което е нещо много важно е любовта с която Йоан Павел беше в България и с която напусна страната. Спомням си последните му думи, които каза преди да се качи на самолета: „Нека Бог благослови България и с изобилието на своята благодат дари на народа ви дни на напредък, доброденствие и мир, като направи така, че жителите й да усетят моята обич и признателност”. През миналия век през България мина монсеньор Анджело Ронкали, който остана десет години в страната. Днес това е Блаженият папа Йоан ХХІІІ, който е един небесен покровител на България. През този век, точно преди десет години през България премина Йоан Павел ІІ, днес Блажен в небето. Мисля, че няма по-голямо щастие от това да знаем, че имаме двама небесни покровители, които са минали през България в своите земни дни и днес от небето продължават да са с нас.”