Богопосветеният живот в светлината на знаците на автентичност на Църквата

На 15 май в манастира на сестирте Францисканки Мисионерки на Пресветто Сърце Исусово в гр. Раковски се проведе в среща на богопосветените в България. Нейната тема бе: „Богопосветения живот в светлината на знаците на автентичност на Църквата”. Срещата бе открита от отец Кшищоф Ожадович, а беседа пред участниците изнесе отец Венцислав Николов. За срещата в Раковски предава нашата кореспондентка Жана Стоева:
*******
Беседата на отец Венцислав Николов, озаглавена: „Присъствието на богопосветения живот в контекста на съвременния свят” представи темата в два аспекта: богопосветения живот днес и ролята на богопосветените според знаците на автентичност на Църквата. Подчертано бе, че богопосветеният живот се явява като един от начините на живот в „по-дълбоко" посвещение, което се корени в Кръщението и е отдаден изцяло на Бога. В посветения живот верните на Христос приемат под въздействието на Светия Дух да следват Христос по-отблизо, да се отдадат на Бог, обичан над всичко и следвайки съвършенството на любовта в служба на Царството, да бъдат знак за бъдещия свят и да известяват славата Му в Църквата. Изтъкнато бе още, че Светия Дух води богопосветените към нови отговори на проблемите на съвремието, призвани да преживяват проблемите на света в своите молитви и служба. В разпознаването на знаците на времето е нужно да бъдат водени от собствените си Правила и верността си в единство с и към Църквата. По отношение на втория аспект на размишлението си, отец Венцислав каза, че неотложните очаквания на Църквата спрямо богопосветените са: призванието към святост, братски живот и пророческо свидетелство. Роден в Изтока през първите векове на християнството и развиван в канонично утвърдените от Църквата институти, монашеският живот се различава от другите форми на посветен живот по своето богослужение, публичното изповядване на евангелските съвети, братския живот в общностите, по-отдаденото свидетелство за единението с Христос и Църквата. Подчертано бе още, че за да се отговори на призива за единство са необходими трайно обновяване на Църквата в по-голяма вярност към нейното призвание. Това обновяване е движещата сила към единството; Светът очаква свидетелство за единство от богопосветените. Самият братски живот е вече дейно пророчество в обществото; поврат на сърцето, за да се „старае всеки да води евангелски живот”, тъй като причината за разделенията е неверността на членовете към дара на Христос; обща молитва, защото „повратът на сърцето и светостта на живота, обединени с обществените и личните молитви за единство на християните, се смятат за душа на икуменизма и могат с пълно право да бъдат наречени духовен икуменизъм”; икуменическа подготовка на вярващите и особено на свещенослужителите; диалог между богослови и срещи между християни от различни Църкви и общности; сътрудничество между християните в различните области в служба на човечеството.

Своите впечатления за срещата сподели и отец Венцислав Николов:

"Преди всичко бих искал да кажа няколко думи за конференцията, която водих днес, че ние като общност сме нужни в света, за да покажем, че животът който ние живеем е предназначен, идва от Бога и е предназначен за Бог. Ние също сме отговорни за това. Това нещо трябва да се вижда, Бог да присъства не само в нас като общество, но във всички хора, в тяхното всекидневие, в техния живот. Говорих за ролята на нашия живот, за богопосветените, че ние принадлежим към Църквата, че се посвещаваме дълбоко, искаме по-отблизо да следваме Христос.

Ние сме едновременно също така знак за бъдещия свят. Знак, който хората искат, макар и несъзнателно днес да видят, не само да чуят, но също така и да видят. Стана въпрос за ролята на расото, на видимия знак. От една страна също ние сме една локация, самият Христос казва в Евангелието, че ние сме и винаги ще останем символ. Присъствието на Христовия живот ще бъде символ до края на света. Подчертах днес една от болестите на съвремието., което не е неверието на хората, а преди всичко безразличието. Всичко това говорих в контекста на църквата , която е една свята, католическа.и апостолска и ние всички като богопосветени сме призвани първо за святост, след това за братски живот и пророческо свидетелство. Всичко това напоено, заедно, в молитвата. Ние сме призвани да преживяваме проблемите на нашето съвремие именно в молитвата и от нас се изисква като свидетели да водим високо духовно ниво, защото хората преди всичко да искат да виждат в нас не приятели, не нещо друго, а преди всичко свидетели на Христос и на неговото слово. Мисля че мога да споделя от моя гледна точка, че това е един знак, преди всичко аз почувствах едно единство, една радост мисля, не само аз но се чувстваше тази радост от факта, че сме се събрали, че представляваме едно цяло, че сме заедно, че искаме да градим нещо в Църквата. Именно такива срещи са за нас като едно свидетелство за единство. От една страна молитвата, от друга страна разговорите, споделянето, също по някакъв начин допринасят по някакъв начин за единството.

Не трябва да се забравя и факта, че повече от присъстващите бяха чужденци, 3/4 от всички богопосветени в България са чужденци. Те са пожелали тук именно на този терен на България да проповядват Христос, да проповядват Божието слово. Всичко това беше красиво, радостно и мисля, че плодовете на тази среща може би няма да бъдат задочни днес, утре, в бъдеще, но ще бъдат много. Мисля, че това, което вършим като богопосветени ще даде плод. Вярно е, че отговорността пред Христос и пред хората е огромна Мисля, че с един обрат на сърцето, чрез молитвата ще застанем на ниво и това, което Христос иска от нас, тук, в България, днес и в бъдеще, ще го реализираме".