Бенедикт ХVІ към миряните: следвайте логиката на дара и безвъзмездността

„Необходимо е да се върви напред с лично и общностно усилие, свидетелствайки Евангелието на дара и безъвзмездността”. Това е призиза на Бенедикт ХVІ към около осемте хиляди членове на Федерацията на католическите организми за международна доброволческа дейност (Focsiv), Църковното Движение за културен ангажимент (Meic) и Християнското Движение на трудещите се (Mcl) с които се срещна днес във Ватиканската аула „Павел VІ”.

Призив „да се върви с постоянство в усилията в полза на братята”, поставяйки на преден план „несправедливостите”, свидетелство на „ценностите върху, които се базира човешкото достойнство” и насърчение на „различните форми на солидарност, допринасящи за общото благо”. Това бе акцентът в словото на Бенедикт ХVІ към трите църковни реалности с които се срещна тази сутрин. Поводът за аудиенцията бе 80 години от основаването на Църковното Движение за културен ангажимент, което чрез своите културни и формативни усилия, желае да допринесе за възпитанието на християните, допринасящи за общото благо на обществото. Но също и 40 години от основаването на най-голямата Федерация от организми за международно доброволчество с християнско вдъхновение, присъстваща във Италия с 65 организации в които членуват повече от 60 хиляди души. Същата годишнина отбелязва и Християнското Движение на трудещите се, което насърчава утвърждаването на християнските принципи в живота, културата и законодателството. Три важни църковни асоциации, поясни Папата, „сближени исторически от мъдрото дело на Божия Раб Павел VІ”.

Тези годишнини, прибави Папата, „са благоприятен повод за преосмислянето на собствената харизма с благодарност, но също и с критичен поглед, внимателен към историческите произходи и новите знаци на времето:

„Културата, доброволческата дейност и труда са неделимия трином на всекидневните усилия на католическото мирянство, възнамеряващо да постави на преден план принадлежността към Христос и Църквата, както в частната сфера, така и в обществената. Със своето дейно участие в една от тези сфери, в културата, в солидарността към нуждаещия се и в труда, той полага усилия за насърчаване на човешкото достойнство”.

Общият елемент, обединяващ тези три сфери, посочи Папата е „личното даряване”. Културният ангажимент, преди всичко училищният и университетският „насочен към формирането на бъдещите поколения”, преминава отвъд предаването на техническите и теоретичните понятия: той включва в себе си личното даряване със словото и примера”. Доброволческата дейност, „незаменим ресурс на обществото”, не означава „да се даряват неща, а по-скоро да дарим себе си в конкретна помощ на най-нуждаещите се”. От своя страна трудът, „който не е само средство за лична печалба, а момент в който се изразяват собствените способности, дарявайки се с дух на служение в професионалната дейност, независимо дали си работник, земеделец или учен”.

За членовете на тези църковни движения, подчерта Папата, „тази мисия има един особен отличителен белег: християнския:

„Вашата дейност трябва да бъде вдъхновена от милосърдието; това означава да се научите да виждате с очите на Христос и да давате на другия повече от необходимото, дарявайки му погледа и жеста на любов от който се нуждае. Това се поражда от любовта, произхождаща от Бог, който пръв ни обикна, ражда се от съкровената среща с Него”.

Ето защо, отбеляза Папата, „вие цените и свидетелствата логиката на дара, към която често хората не се отнасят с дължимата почит”:

„Тази логика означава да дариш от собственото си време, собствените си способности е компетенции, от собственото си образование и професионалност; означава да се отдаде внимание на другия, без да очакваме отплата за това на този свят. Благодаря ви за това ваше голямо свидетелство. По този начин не само се върши добро на другия, но се открива дълбоката радост, според логиката на Христос, който се дари изцяло”.

Мястото, където за първи път се изпитва тази „безвъзмездна любов”, посочи Светият Отец Папата е „семейството”:

„Когато това не се случва, тази любов губи своята същност и изпада в криза. Житейският опит в семейството, безрезервното отдаване за доброто на другия е основен възпитателен момент в който се научаваме да живеем като християни също и в отношения на културата, доброволческата дейност и труда”.

Безвъзмездната любов е тема и от Енцикликата Caritas in Veritate, в която Папата „дава универсално измерение на семейният модел на логиката на безвъзмездността и дара”. Само справедливостта, продължи Бенедикт ХVІ, не е достатъчна. За да съществува истинската справедливост е необходимо онова „в повече”, което само безвъзмездността и солидарността могат да дарят”. Без безвъзмездността, справедливостта не може да се реализира. „Но тази безвъзмездност – уточни Бенедикт ХVІ – не може да се закупи, нито да се определи със закон”:

„Ето защо, както икономиката, така и политиката се нуждаят от безвъзмездността и от хора способни да се даряват взаимно едни други”.

Накрая Светият Отец постави на преден план „необходимостта от постоянство по пътя на Евангелието, в преданост към социалната доктрина на Църквата и лоялност към Пастирите”. Църковното движение за културен ангажимент, поясни Папата, „е призван към обновено служение в света на културата, белязан от сложни предизвикателства, за разпространението на християнския хуманизъм”: разумът и вярата – прибави – са съюзници по пътя към Истината”. Нека Федерацията на християнските организми за международна доброволческа дейност „да продължава да се доверява преди всичко на силата на любовта, произхождаща от Бог, постоянствайки в своите усилия срещу всяка форма на бедност и отхвърляне, в полза на най-ощетените народи”. Нека Движението на християнските трудещи се, пожела Папата, „да носи християнската светлина и надежда в труда, за да зацарува една все по-голяма социална справедливост”. Освен това, завърши Бенедикт ХVІ, „нека насочи поглед към младежите, които днес повече от всякога търсят пътища на заетост, които да съчетават в себе си идеалност и конкретност”.

svt/ rv