Послание на кардинал Пиаченца: светът се нуждае от святи свещеници

„Свещениците трябва да бъдат святи, за да служат на Църквата и света”. Това се чете в посланието, което Конгрегацията за Клира отправя към свещениците, подписано от кардинала префект, Мауро Пиаченца и публикувано тези дни. Посланието подчертава състоянието на съвременния свят, който живее „във все по-болезнени и обезпокоителни разделения” и който се нуждае от „една Църква неразривно свързана с Христос”. Документът припомня, „грешките на малцина унизиха свещеника пред очите на света” и думите на Йоан Павел ІІ произнесени през 2002 след разкрития за скандали за педофилия: „ние свещениците – посочва тогава Йоан Павел ІІ – сме дълбоко потресени от греховете на някой наши събратя, които изневериха на благодатта получена при ръкоположението” и, „които хвърлиха сянката на съмнението над всички останали”. Оттук и препоръката на кардинала да се вземат под внимание всички „допълнителни усложнения от разпространените новини”, за да „отекнат отново и по-силно в сърцето думите на Йоан Павел ІІ”. Пред Радио Ватикана кард. Мауро Пиаченца посочва как днешния свят, „с неговите все по-обезпокоителни разделения” трябва да вижда свещеника:

********
„Преди всичко трябва да го вижда като Божи човек, който обитава в сърцето на Исус Добрия Пастир и който е радостен свидетел на Триединната любов на Бог. Но по каква причина човек вярва в един само Бог, който е любов? Нито една нова евангелизация може да е възможна, ако ние свещениците не сме способни да „удивим” в пророческия смисъл на думата, и да трогнем света с вестта за любовта на Нашия Бог, на факта, че Бог е Любов в трите божествени Личности, които се изразяват и ни правят участници в техния живот”.

Позовавайки се на онези болезнени случаи, „които унижиха свещенството пред очите на света”, както се чете в Посланието, от къде трябва да започне търсенето на свещеническата святост?
„Преди всичко от покаянието и прошката и разбира се не мисля само за някой определени ужасни престъпления: покаянието и прошката трябва да бъдат поискани от Бог преди всичко, но също и от засегнатите хора и от самата Църквата, чийто образ бе осквернен. Но също и за всички пропуски и охладняване към жизнеността на апостолското служение. Трябва да се приеме поканата да се премине през вратата на вярата, porta fidei, както посочва Бенедикт ХVІ в своето Апостолическо писмо за обявяването на Годината на вялата, но придружавайки нашите вярващи. Трябва да открием вярата на тайната, която е в нас: т.е. да съумеем да се удивляваме от това което сме и по този начин да преоткрием, на светлината на вярата, ритуала на нашето ръкоположение и всичко онова, което се съдържа в жестовете му. Необходимо е, с очите на вярата, да открием нашата идентичност и да си припомним, че не можем да се осветим без да работим за осветяването на нашите братя и не можем да работим за тяхното осветяването на нашите братя, ако не полагаме усилия за нашето".

Какво се изисква от свещениците, за да се приложи на практика новата евангелизация?
„Любовта Христова, която изпълва нашите сърце и ни подтиква към евангелизацията. Необходимо е да бъдем като „цистерни” за тази любов, да бъдем с Бог, да получим лъчите на Неговата любов и истина. Необходимо е да бъдем по-мотивирани, все-повече Църква, все повече свещеници, единни със своя епископ, който от своя страна е единен със Светият Отец Папата. Трябва да се открие наистина тайната на общението и да отправим апел за голямо послушание на вярата с което да преотрием ентусиазма в предаването и”.

Защо в Посланието до свещениците, вие ги приканвате да работят по-задълбочено над Втория Ватикански Събор и да препрочетат и размишляват над Катехизиса на Католическата църква?
„Преди всичко, защото Вторият Ватикански събор е едно велико събитие – най-голямото за миналия век от църковна гледна точка – и което все още не е завършило, защото Съборите продължават за векове. Това са църковни събития от голяма важност, тъй като в тях в първо лице действа Светия Дух. Много хора говорят за Втория Ватикански Събор, но малцина са тези които го познават в действителност. Ето защо е необходимо да се преотрият съборните текстове, самите думи на Събора, които трябва да бъдат четени на колене. Трябва отново да го приемем като голяма благодат от която Църквата през ХХ век се облагодетелства и може да получи още много блага. Вторият Ватикански събор трябва да се превърне за нас в сигурен компас, който да ни насочи по пътя, за да отговорим на въпросите на хората и да се организираме за новата евангелизация. Необходимо е да се спре с „изневерите” към него и да се отвори широко вратата на послушанието на съборните текстове и на всичко онова, което Папите и истинската Поучителна власт казаха тълкувайки, четейки и предлагайки Втория Ватикански Събор. Що се отнася до Катехизиса, не трябва да забравяме, че навършва 20 години и че е плод на Втория Ватикански Събор. Ето защо съществува една тясна връзка между Събора и Катехизиса, която трябва да бъде поставена на преден план и която не може да бъде пренебрегната”.

svt/ rv