Борислава Чакринова, новото лице на Българския културен институт в Рим

Ако искате да посетите Българския културен институт в Рим ще останете изненадани – ще ви посрещне малко на ръст момиче, но с голямо сърце и сърдечна усмивка, зад която се крие силна воля, енергия и ентусиазъм, съчетани с умереност, финес и елегантност: 25 годишната Борислава Чакринова, която от 5 месеца е негов директор. Тя е едно от главните действащи лица на петото издание на Празника на българското кино, едно от най-значимите български инициативи в Рим, който ще се проведе между 9 и 11 май в Дом на Киното - Вила Боргезе. В разговора тя обезврежда неизбежните първоначални съмнения и открито говори за себе си и за новостите в института:

********
„Преди три години завърших специалността arte e scienze dello spettacolo в Римския университет „Сапиенца”, която най-близко се приравнява до театрознанието или културологията в България. Оттогава работя като сътрудник на Българския културен институт (БКИ), което ми даде необходимия опит и познание, за да се боря с новата позиция, която ми повериха от декември миналата година. В България съм завършила Италианския лицей след което работих за кратко като режисьор на дублаж, една прекрасна работа, която оставих трудно и с много тъга, но пътя ми се насочи към Италия и имах късмета да попадна на такова място, каквото е културния институт.

С какво чувство посрещащ предизвикателствата на петото издание на Празника на българското кино?
Това не е първата голяма инициатива, тъй като първото голямо събитие, което трябваше да водя бе Културния форум за античния Пловдив, което проведохме през миналия декември в Капитолийските музеи и в посолството на Република България в Рим. Това бе едно цялостно представяне на културата и на традициите на град Пловдив с най-различни инициативи включени в него. След това за 3 март организирахме концерт на прекрасната формация „Аква Делия” в зала Балдини, а за българския Великден и спектакъла на българския драматург Здрава Каменова, „Гарфънкъл търси Саймън” в „Театро Колосео”. Така, че това е поредното, но не мога да скрия най-значимото в рамките на културния календар събитие за БКИ. Очаквам го с нетърпение, защото ми се иска да виждам от година на година растеж и искрено се надявам тези срещи, които провеждаме да дават плодове, които да можем да виждаме през следващите издания.

Всяко едно начало е свързано с ентусиазъм, още повече ти си млад човек. Как виждаш БКИ за в бъдеще и какво е твоята линия на ръководство?
Първата голяма новост, която се радвам, че мога да съобщя е че от Министерството на културата са осигурени средства за цялостния ремонт на Дома на Борис Христов, който ще започне на 28 май и ще продължи през цялото лято. Надяваме се за новия сезон да можем да открием института изцяло обновен, но със запазен дух. Винаги съм казвала, че Дома на Борис Христов има един много особен дух, който вече не се среща на много места, дори и в България и силно се надявам той да бъде запазен, какъвто е бил винаги. Отделно от това вярвам, че като всеки културен институт следва да разделим работата си на четири основни линии: информационен център, културен център, център за изкуства и център за туризъм или по-скоро за възможностите, които България предлага за културен туризъм. Във всяко едно от тези направления сме развили конкретни събития и сме ги заложили в 6 месечен план. Колкото до информационния център, както всички останали, ние се опитваме да достигнем до максимално голям брой хора и затова имаме интернет страница, както и във Фейсбук в която се опитваме да поддържаме едно засилено присъствие.

А продължава ли певческата традиция завещана от Борис Христов в чийто дом се помещава седалището на Българският културен институт в Рим?
Трябва да кажа, че за образователния център имаме преподписано споразумение с Националната музикална академия „Санта Чечилия” в Рим. Първо в Академия Борис Христов, а след това и в БКИ винаги са се провеждали курсове по оперно пеене, които са давали възможност за развитие на млади български оперни таланти, което е желанието и на самия Борис Христов за което дарява дома си на българската държава. Но тази година, за първи път имаме четири запазени честа за български оперни певци в изключително престижния курс „Опера студио”, който е може би най-известния в чужбина, а в Италия със сигурност, за след дипломна квалификация в оперното пеене, който е воден от световно известното сопрано Рената Ското. Първата група такива оперни певици вече се обучават в него.

Коя е твоята мечта свързана с Българския културен институт в Рим?
Най-голямата ми мечта е да успея да създадем всички заедно един притегателен център за българската общност, място което да е познато и българите да знаят, че винаги могат да срещнат освен подкрепа, а и в място за срещи. Разбира се, това зависи от възможността за намиране на едно по-централно място за развиване на нашата бъдеща дейност”.

V-то издание на Празник на българското кино в цифри
5 български филма, които са произведени през последната година; делегация от 20 души актьори, режисьори, продуценти и представители на българската киноиндустрия; 487 минути ново българско кино и 15 български и подкрепата и сътрудничеството на 15 български и италиански институции. Тримесечна подготовка за 3 дни прожекции, осъществена от екип от 4 души. Организатори са БКИ и асоциация "Феникс" с подкрепата на българското Министерство на културата, българското посолство в Рим и Община Рим.

Новостите
Засилено медийно присъствие за което говори организираната пресконференция, която ще състои на 9 май от 11.00 ч. в ресторант "Quattro colonne" на Piazza Navona (Via della Posta Vecchia, 4), заедно с коктейла по случай откриването.

Тази година са предвидени паралелни инициативи: работна среща на високо равнище в италианското Министерство на културата с директор на Дирекция Кино, Никол Борели; президентът на асоциацията, която се занимава с авторско право (SIAE) г-н Бландини; италианския представител на Eurimage, Клаудио Сорентино и Валтер Казини, който е президент на Асоциацията на киноразпространителите в област Лацио. Те ще разговарят с техни колеги от българската делегация сред които Севда Шишманова, програмен директор на БНТ, Михаил Мелтев, изпълнителен директор на „Филмаутор”, Гергана Даковска, българския представител в Eurimage.

Засилено медийно присъствие на италиански актьори, сред които Мария Грация Кучинота, Кристиян Де Сика, Федерико Моча. За първи път ще бъдат връчени специални награди на двама големи италиански режисьори свързани с България: плакета „Златен век” с печата на цар Симеон и грамота за приноса в развитието на световното киноизкуство от Министерството на културата.

Тази година Празникът на българското кино е включен в рамките на Фестивал на Европа, организиран от Община Рим, заедно с Европейската комисия в Италия и Европейския парламент, чиято цел е да обедини различните културни инициативи свързани с Деня на Европа 9 май.

Тридневният кинопразник е съпроводен от фотографска изложба на младия и талантлив Йосиф Астурков, наречена „Съвремен танц”.

Филмите
„Винаги сме се опитвали да покажем почти всичко, което е излязло през предишната година в България, но съм сигурна че тази година за всички филми за които не остана по една или друга причина време и възможност да бъдат показани, ще можем да организираме специални прожекции до края на годината”, казва Борислава. Форматът с прожекции от 19.00ч и 21.00ч. се запазва. „Тази година празникът откриваме с „Аве” на режисьора Константин Божанов с участието на Ованес Торосян и младата Анжела Недялкова, която е наистина много впечатляваща в тази си роля. На 10 май с две серии от втория сезон на може би най-успешния български сериал „Под прикритие” и филма „С Лора от сутрин до вечер”, независима продукция с бюджет от 5000 евро и заснета с фотоапарат Canon 7D на режисьора Димитър Коцев – Шошо. На 11 май „Подслон” на режисьора Драгомир Шолев и от 21.00ч. „Кецове”, един прекрасен филм на режисьора Валери Йорданов. Смятам, че тези филми ще се харесат на италианската публика”.

Димитър Ганчев