Бенедикт ХVІ на посещение в римската болница „Джемели”: без любов науката губи своето благородство

„Наука и вяра имат плодотворна съотносителност”: това е посланието на Папа Бенедикт ХVІ при посещението му в римската клиника „Джемели” по повод 50 годишния юбилей на факултета по медицина и хирургия към Католическия университет Пресвято Сърце Исусово. В словото си към персонал и пациенти, което произнесе на изпълнения с вярващи и граждански представители площад пред клиниката, Папата благодари за вниманието и грижите към човешката личност, особено в моменти на слабост. Но също така дълбоко подчерта, че всяко научно-медицинско изследване трябва да бъде водено от любовта:

„Без любов, дори и науката губи своето благородство. Само любовта гарантира хуманността на научните изследвания”.

В словото си папата изтъкна, че новите технологии са променили визията за света, но същевременно „не са лишени от обезпокоителни отклонения”. Съвременният човек, каза Папата, „често живее обусловен от редукционизма и релативизма, които водят до омаловажаване смисъла на нещата. Заслепен от ефикасността на техниката, забравя основния въпрос за смисъла и за трансцедентното измерение”. По този начин, допълни Светия Отец, „мисълта отслабва и настъпва етическо обедняване, което замъглява ориентирите за ценностите”:

„Технопрактическото мислене създава опасно неравновесие между технически възможното и морално доброто, с непредвидими последствия”, подчерта Папата.

Оттук и необходимостта от преоткриване „стойността и динамизма на трансцедентното”, тоест търсенето на Бог:

„Наука и вяра имат плодотворна съотносителност, като едно допълнително изискване на действителното познание. Но парадоксално, именно позивистичната култура, изключвайки въпроса за Бог от научния дебат, определя упадъка на мисълта и отслабването на способността за действително знание”.

„Християнството, религията на знанието - посочи Папата -не изолира вярата в сферата на ирационалното, а придава произхода и смисъла на действителността на Разума –създател, който в разпнатия Бог се проявява като любов”. Преминавайки „пътя на вярата”, допълни Бенедикт ХVІ,човекът добива способността „да забелязва в реалността на страданието и смъртта” една „истинска възможност за добро и за живот”:

„Тогава грижата за страдащите се превръща в ежедневна среща с Христовия лик, а посвещението на разума и сърцето е белязано от Божието милосърдие и от победата над смъртта”.

В своята цялост, обобщи Папата, търсенето на Бог е „озарено от науката и вярата от които извлича импулс за смисъла на собствените граници”, но без да губи мярката за смирение. По този начин „търсенето на Бог става плодотворно за разума, превръща се във фермент на културата и насърчител за истинския хуманизъм”. В този контекст се вписва и „незаменимата задача на Католическия университет”:

„...да бъде „място в което грижата не е занаят , а мисия; там където милосърдието на Добрия Самарянин е първия престол и лика на страдащия човек, лика на самия Христос”.

dg/ rv