„Гражданска отговорност и християнска вяра” – трети формационен семинар на Католическа дейност

Формационен семинар с тема „Гражданската отговорност, основана върху християнската вяра” се проведе в гр. Хисар от 28 до 30 април. Това е трети пореден форум, организиран от Католическа дейност /КД/ и в него взеха участие 53 делегати от Софийско- Пловдивската епархия, Апостолическата екзархия и Никополския диоцез. Лектори бяха Генералния викарий на Софийско- Пловдивската епархия монс. Стефан Манолов и Барбара Пандолфи- доцент по теология в Институт по религиозни науки в Пиза. Младите хора участваха и в божествени литургии в църквата „Пресвето семейство от Назарет” в Хисар, които отслужиха отец Петко Вълов от Апостолическата екзархия и отец Милко Топалски от Софийско- Пловдивската епархия и предстоятелствани от монс. Стефан Манолов. В програмата на семинара бе включено и представяне на КД, молитвена и празнична вечер. Повече за съдържанието на семинара научаваме от Жана Стоева:

*********************
„Тазгодишното издание на семинара е естествено продължение на предходните два: през 2010 г. с тема: „Младежи- евангелизатори на младежи” и през 2011 г. с мото: „Трудът и учението- средства за освещаване”. Избираните теми за семинарите задават доктриналната им рамка, докато мотото е духа, който ги изпълва и в този смисъл мотото тази година: „За да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота” (1 Тим. 2, 2), говори за общество, изградено на гражданска отговорност, базирана на християнската вяра, носи като ефект именно прекарване на тих и мирен живот в благочестие и чистота, както казва първото послание до Тимотей.

Разяснявайки спецификата на избрания тематичен акцент за 2012 г. отец Стефан Манолов подчерта, че той не е толкова свързана с вярата, която живеем в литургическите общности, тъй като е необходимо да осъзнаем, че вярата и християнския морал са пряко свързани с живота на човека въобще. В този смисъл задачата е да бъде съчетана вярата, живяна в църковната общност и живота, който християнинът има в средата си. Вярата трябва да мотивира живота, включително и обществения. Християнинът трябва да поеме отговорността и свободата на божие чедо и отговорността в обществото защото вярва в християнските принципи.

В изложението си монс. Стефан Манолов изтъкна, че за християните ангажирането в обществения живот е сигурен и решаващ израз на християнската загриженост за другите. Така общественото съжителство придобива своя смисъл, основавайки се върху приятелство и братство, които от своя страна са неразривно свързани със свободата и равенството. Съжителството в мрежа от взаимоотношения, чрез която са свързани индивидите, семействата и социалните групи, създава взаимовръзки на среща, на общуване и на обмяна, и подсигурява един по-добър живот. Подчертано бе, че в самите недра на обществото, на света, християните трябва да светят със своите добродетели като светила в тъмнината; още повече днес, когато обществената среда, отдалечавайки се от вярата и от християнския морал, се нуждае от нов житейски стил и една нова евангелизация. В света християнинът е гражданин в пълния смисъл на думата; той е носител на всички граждански права и задължения и е натоварен със същата тази отговорност, присъща на другите граждани, а всички това го обвързва да участва и са ангажира в изграждането на едно устойчиво общество, което да бъде по-справедливо и по-приятно място за живеене.

В своите две беседи Барбара Пандолфи насочи вниманието си върху християнина, който е последовател на Христос въпреки света, но вътре в света, защото той е мястото на човечеството на Бог. Подчертано бе, че само във времето на нашия живот, можем да живеем по подобие на Христос човешкия живот. Това е мястото където се проявява и среща Бог- този Бог Троица, който разкрива своя план за спасение, изпращайки Сина да сподели до край нашето човешко положение. Второто й размишление в контекста на общата тема бе насочено към молитвата- за това от къде се ражда и как ни помага да живеем като християни нашата отговорност в света. Беседите бяха следвани от работа по групи и обобщения.

В третия формационен семинар се включиха и нови участници, но голяма част бяха такива, които вече са участвали в предишните семинари, като с това се цели последователност и натрупване на формацията:

Мария Лесова, 31 г. от групата на Софийско-Пловдивската епархия:
„Темата беше изключително интересна за участниците, тъй като всички ние не живеем изолирано един от друг, а сме членове на едно общество, живеем с другите и споделяме същите страхове и надежди и се радваме, когато животът ни е по-добър. Накратко мога да обобщя изводите от семинара в следните аспекти: Човешката личност се нуждае от обществен живот. Обществото е необходимо, за да се реализира призванието, защото човек не може и не е достатъчно да се реализира само вътре в себе си. За нас като християни е заложено в битието ни да действаме с любов към Бог и ближния, подчертавам ближния. В това се изразява грижата ни за обществения живот. Така общественото съжителство придобива своя смисъл, защото християнинът се отличава с вярата си, с поведението си, с това, че зачита правата на личността. Не постига целите си на всяка цена, а като уважава интересите и на останалите. Широко застъпен с обсъжданията беше въпросът за личният пример, защото дори един малък жест на внимание или оказана помощ към другия в случай на нужда или пък още по-интересно - истински и с чиста душа да преживееш нечия чужда радост – са все неща върху, които може да се размисли, да се вдъхнови, да се развие другият в мисълта си и у него посятото зрънце на вярата. Християните са съвестни, дейни и отговорни и това е в съзвучие с обществения интерес. Така колкото повече евангелски ценности се внасят в обществото, толкова повече ще се развива гражданското общество като цяло, за да направим света едно добро и справедливо място за живеене”.

Мартин Дулчев, 27г. от групата на Апостолическата екзархия:
"За първи път участвам на семинар на Католическа Дейност в България, но се запознах с движението във Франция. Това което ме впечатли е, че климата на семинара беше като времето, прекрасно, т.е. младежите с радост бяха дошли и отделиха от собственото си време, за да участва в семинара, но не само за да се срещнат, а и за да се формират по теми, които ги засягат и са важни за тях. Впечатли ме също и представянето на дейността на младежите в техните енории, което ясно отрази активното участие в местните Католически дейности, което много ме зарадва. Темата на срещата беше много специална, така както и нивото на лекциите бе доста специфично, но въпреки това младежите взеха доста активно участие в работата по групи. Това ясно показва, тяхното активно участие социалната дейност и като християни защитават граждански права, които отговарят на християнските морални ценности. Останах доволен и от лекциите, които изнесе гостенката от Италия, които бяха много дълбоки, но същевременно и много разбираеми, колкото и да беше високо нивото. Лекциите докоснаха много младежи и по-специално последната лекция, защото говореше именно за молитвата, което бе твърде неочаквано в отношение на темата на срещата. Но тя показа, нашата социалната и гражданската ни отговорност е неразривно свързана с това, което живеем като християни. Не можем да живеем в разделения, а трябва да се опитваме да живеем като едно цяло. Може би днес това е което християнина трябва да свидетелства в обществото".

Каква тема би предложил за следващия семинар?
"Може би това как един християнин трябва да мисли и да отговаря на въпросите, които му предлага съвременния свят. Дали е различно мисленето на християнина от това на света. И оттук да се търси как християнина трябва да живее конкретно в този свят за който говорихме и за дейностите като гражданска отговорност".

Жана Стоева