Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: молитвата и общението с Исус са силата за преодоляване на гоненията

Когато молитвата е подхранвана от Свещеното Писание и общението с Исус и неговата Църква, тя ни помага да преодолеем трудностите в живота, но също и гоненията. Това е поуката, която може да извлечем от „свидетелството и молитвата” на Свети Стефан, първият християнски мъченик на когото Бенедикт ХVІ посвети своята катехистина беседа на генералната аудиенция на изпълнения поклонници и вярващи площад Свети Петър.

Свети Стефан, „един от седемте избрани за дяконията на милосърдието”, припомни Папата, е отведен пред съда, пред Синедриона, защото проповядва, че Исус "ще разруши този храм и ще промени обичаите, що е предал Моисей” на евреите (Деян 7:48). Исус, посочи Бенедикт ХVІ, „говори наистина за разрушаването на храма, който Той ще изгради отново за три дни. Но Той говори за своето тяло. Исус е мястото на истинския култ, новият храм, който на мястото на древните жертвоприношения, дарява себе като жертва на кръста”:

„Новият храм в който обитава Бог е неговия Син, който прие човешката плът; този храм е хуманността на Христос, Възкръсналият, който събира народите и ги обединява в Тайнството на неговото Тяло и Кръв”.

Словото на Свети Стефан пред Синедриона, посочи още Папата, „се развива именно около това пророчество на Исус, който е новият храм и начало на новият култ”. Първият мъченик на Църквата желае да покаже неоснователността на обвиненията срещу него и своето виждане за историята на спасението и завета между Бог и човек:

„Свети Стефан прави нов прочит на библейския разказ, показвайки, че пътя очертан в Свещеното Писание води към „мястото” на окончателното присъствие на Бог, което е Исус Христос и по-специално неговото Страдание, Смърт и Възкресение. В тази перспектива Стефан препрочита и принадлежността към Исус, следвайки го до мъченическата смърт”.

Размишлението над Свещеното Писание, отбелязва Бенедикт ХVІ, позволява на Свети Стефан да разбере своето настояще. В „плодоносната връзка между Словото Божие и молитвата” той намира силите, за да се изправи срещу своите гонители. В това, посочи Папата, „Свети Стефан е воден от светлината на Светия Дух, от неговата съкровена връзка с Господа, която кара лицето му да сияе, „като лице на Ангел”. Стефан изхожда от Божият призив към Аврам и обещанието за дара на земята, преминава през Йосиф и египетското заточение на еврейският народ, и стига до Мойсей, който с помощта на Бог освобождава избрания народ от робството:

„В тези събития разказани от Стефан, на преден план изпъква винаги Бог, който не се уморява да се притичва на помощ на човека, въпреки че често среща неговата съпротива”.

Във всичко това, отбеляза Светият Отец, може да се долови олицетворението на живота на Исус, Синът Божий, станал човек, който също като древните Отци, среща препятствия, отхвърляне и смърт. В своето слово пред Синедриона, Свети Стефан откроява постоянното изкушение на човек да отхвърля Бог и неговата дейност, потвърждава, че Исус е праведният възвестен от пророците; в Него сам Бог е присъстващ по уникален и окончателен начин: Исус е мястото на истинския култ:

„В Него Бог и човек, Бог и света са в контакт: Исус взима върху себе си греха на човечеството, за да го отведе до Божията любов и да го „изгори” в тази любов. Приближаването до Кръста, общението с Христос, означава навлизане в това преобразяване. Това означава, да се влезе в контакт с Бог, да се влезе в истинския храм”.

Понятието за „храм изграден не от човешки ръце” се намира и в богословието на Свети Павел и посланието до Евреите, посочи Папата:

„В Исус, Синът Божий, е „храмът изграден не от човешки ръце” в който присъствието на Бог Отец стана толкова близко, че влезе в нашата човешка плът за да ни отведе до Бог, за да ни отвори Небесните врати”.

Със своето мъченичество, отбеляза Папата, Свети Стефан става едно само с Христос. Неговата молитва, преди да бъде убит с камъни, ни припомня думите от Господнята молитва на Кръста, но е отправена към Исус, когото съзерцава прославен от дясно на Отца (Деян 7:55). Ето защо, завърши Бенедикт ХVІ, свидетелството на Свети Стефан ни предоставя няколко насоки за нашата молитва и живот:

„Нашата молитва трябва да бъде подхранвана от вслушването на Словото Божие. Тя трябва да бъде съзерцание на Исус от дясно на Отца, на Исус като Господар на нашия, на моя, на всекидневния живот. В Него, под ръководството на Светия Дух, можем и ние да се обърнем към Бог с вяра и упование на синове, които се обръщат към един Баща, който ги обича безкрайно”.

При поздравите на различни езици в края на генералната аудиенция, Папата се обърна към поклонниците от Полша, дошли в Рим по повод първата годишнина от беатификацията на Йоан Павел ІІ. „Нека свидетелството на неговия живот, учението и любовта към родината – пожела Бенедикт ХVІ – да бъдат безценно наследство за вас”.

svt/ rv