През месец май Папата се моли за централната роля на семейството в обществото и призовава Дева Мария да придружава мисионерите

Общо молитвено намерение
"За да могат инициативите, защитаващи и отстояващи ролята на семейството, да бъдат насърчавани в обществото": така е формулирано Общото молитвено намерение на Светия Отец за месец май. Семейството е значителна помощ за обществото от която не може да се лиши, то е училище по хуманизъм, където всеки израства, за да стане истински човек, припомня Папата. Но предвид съвременните предизвикателства, белязани разделенията предимно в големите градове, е нужна гаранцията, че семействата не са сами. Затова Папата се обръща към родители, Църква, държавници и законодатели да дадат своя принос за укрепване централната роля на семейството в обществото.

*********
Трудът и почивката са тясно свързани с живота на семействата: те влияят на избора, на отношенията между съпрузите и между родителите и децата, но също и на отношенията между семейството, обществото и Църквата. Светото Писание (Изх 1-2) ни казва, че семейството, работата и празниците са дарове и благодати от Бог, които да ни помогнат да живеем един напълно хуманен живот. Всекидневният опит свидетелства, че истинското човешко развитие включва, както индивидуалното, семейното и общностно измерение на индивида, така и неговите дейности и функционални връзки, но също и отвореността към надеждата и безграничното.

Днес, за съжаление, организирането на труда, насочен и приложен на практика в отношение на пазарната конкуренция и по-голямата печалба, и понятието за празника възможност за бягство от ежедневието и консумизъм, допринасят за разпадането на семейството и общността и разпространението на един индивидуалистичен начин на живот. Ето защо е необходимо да се насърчат размисъла и усилията към съчетаване на изискванията и времената на труда с тези на семейството и възстановяването на истинския смисъл на празника, особено на неделята, ден на Господа и ден на човека, ден на семейството, общността и солидарността. (Бенедикт ХVІ, Послание към кард. Енио Антонели, председател на Папския Съвет за семейството, по повод VІІ Световна Среща на семействата в Милано, 23 август 2010)

Предизвикателствата в съвременното общество, белязани от разделенията предимно в големите градове, изискват гаранцията, че семействата не са сами. Малкото семейно ядро може да се изправи пред трудни препятствия, ако е изолирано от останалата част своите близки и приятелите. Ето защо, църковна общност има отговорността да предостави подкрепа, стимули и духовна храна, която да засили сближаването на семейството, особено във времена на изпитания или критични моменти. В този смисъл, ролята на енорията, така както и на различните църковни асоциации е много важна, защото те са призвани да сътрудничат, като помощни мрежи в Църквата за израстването на семействата във вярата.

Заедно с предаването на вярата и любовта на Бога, една от най-големите отговорности на семействата е това да формира свободни и отговорни личности. Ето защо, родителите трябва да дарят на децата си свободата на която за известно време са гаранти. Ако децата виждат родителите си или възрастните около тях, че живеят живота с радост и ентусиазъм, въпреки трудностите, в тях по-лесно ще израсне онази дълбока радост за живот, която ще им помогне да преодолеят успешно възможните препятствия и противоречия, които са част от живота. Освен това, когато семейството не е затворено в себе си, децата ще се научат, че всеки човек е достоен да бъдеш обичан и, че съществува едно универсално братство между всички човешки същества.

Тази среща на семействата дава нов тласък за възвестяването на Евангелието на семейството, за утвърждаването на силата и идентичността на семейството базирано брака, отворено за благородния дар на живота, и където децата се придружават в тяхното телесно и духовно израстване. По този начин се отхвърля широко разпрострения хедонизъм, които банализира човешките взаимоотношения и да ги изпразва от автентичната им стойност и красота. Насърчаването ценностите на брака не пречи на пълната радост, която мъжете и жените намират в тяхната взаимна любов. Вярата и християнската етика, не задушават любовта, а я правят по-здрава, по-силна и истински свободна. Ето защо, човешката любов трябва да бъде пречистена и трябва да узрее, за да бъде напълно човешка и начало на истинската и дълготрайна радост. (Слово в Базиликата „Сан Джовани ин Латерано”, 5 юни, 2006 г.).

Ето защо, призовавам държавните лидери и законодатели да насочат вниманието си към благото, което домашните огнища, живеещи в мир и хармония, гарантират на човека и семейство, което е невралгичен център на обществото. Семейството е гарант за мира и хармонията, както припомня Светият Престол в Писмото за правата на семейството. Целта на законите е цялостното благо на човека, отговор на неговите потребности и стремежи. Семейството е значителна помощ за обществото от която не може да се лиши, а за народите е закрила и пречистване. Освен това, то е училище по хуманизъм, където всеки един израства, докато не стане истински човек. В този смисъл, опитът да си обичан от родителите, помага на децата да осъзнаят тяхното достойнството на синове.
(Бенедикт ХVІ, Слово по време на V Световна Среща на Семействата във Валенсия, 8 юли 2006)

Мисионерско молитвено намерениe
Нека Дева Мария, Царица на света и Звезда на евангелизацията, да придружава всички мисионери във възвестяването на нейния Син Исус”: така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на Светия Отец за месец май. В месецът, посветен на Дева Мария, папата се обръща към Божията Майка да придружава с майчинска любов мисионерите в трудностите и и накара да почувстват радостта от даряването на Исус на хората.

*********
По воля Божия, Мария, Майката на Въплътеното Слово, е неразривно свързана с личността и делото на своя Син. С нейното „да”, произнесено един път завинаги и подновявано всекидневно, Тя се поставя на пълно разположение на Господа. Мария е модел и първообраз на Църквата.

В откъса от евангелието на Свети Лука, Мария се отправя към Айн Карим, за да помага на своята роднина Елисавета. Току що бе получила в утробата си Исус, заченат девствено под действието на Светия Дух. Завладяна от радостта, тя бързо се отправя на път. Любовта я подтиква да занесе Благата Вест на Елисавета: Спасителят, Исус, е сред хората. Мария не може да държи за себе си тази благодат. Както посочва Папа Бенедикт ХVІ: „Посещението на Мария при Елисавета е истинско мисионерско пътуване. Пътуване, което я отвежда далеч от къщи, тласка я в света, в чужди за нейните всекидневни навици места, кара я да стигне, в определен смисъл, до достижимите за нея граници. Именно тук, също за всички нас, стои тайната на нашия живот на хора и християни. Нашия живот, като отделни личности и Църква, е живот насочен извън нас самите. Също като Авраам и от нас се иска да излезем от нас самите, от местата на нашата сигурност, за да отидем към другите, в различни места и среди. Това го иска от нас Господ: „ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя” (Деян. 1:8 – Проповед за завършека на месеца посветен на Мария, 21 май 2010). Мария ни предшества в поклонничеството на вярата. Тя се довери на Бог и оставайки зад себе си своите сигурности, тя се отправи на път. Последва сина до края, и го придружи, заставайки под кръста. По този начин тя стана Майка на Църквата. Придружава ни с майчина любов и ни припомня, че нейният Син е винаги с нас, както ни обеща: „Аз съм с вас през всички дни, до свършека на света” (Мат. 28:20).

Бенедикт ХVІ посочва, че Мария остана с Елисавета три месеца и по време на този период тя се посвети изцяло в помощ на своята роднина, грижейки се за нея в нейната деликатна ситуация, заради напредналата и възраст. Мария, която се нарече „рабиня Господня”, се посвещава в служба на хората в които откри присъствието на Бог.

Но основната цел на нейното пътуване не е просто милосърдното служение, а отвеждането до Елисавета на сина, който бе заченала в утробата си. Мария желае преди всичко, да помогне на другите да се срещнат с Христос. „По този начин се намираме в сърцевината и кулминацията на евангелизаторската мисия: да се дари на хората живото и лично Евангелие, което е самият Господ Исус. Даряването и предаването на Исус – както свидетелства Елисавета – изпълва сърцето с радост: „щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми” (Лука 1:44). Исус е истинското и единствено съкровище, което ние трябва да дарим на човечеството. За Него съвременните мъже и жени изпитват дълбока носталгия, дори когато изглежда, че го пренебрегват и отхвърлят” (Бенедикт ХVІ, Слово за закриването месеца посветен на Мария, 31 май 2010).

Нека Майката Божия да придружава нашите мисионери в трудностите, нека ги придружава със своята майчина любов и да ги накара да почувстват удоволствието и радостта от даряването на Исус на хората.

svt/ rv