Джузепе Тониоло - нов блажен на Католическата църква

На 29 април ще бъде беатифициран Джузепе Тониоло, „апостолът на Rerum Novarum”. Церемонията ще бъде предстоятелствана от кардинал Салваторе Де Джорджи и в нея се очаква да вземат участие близо 5000 души. Живял в края на 800 и началото на 900 година, Тониоло бе съпруг, баща на седем деца, професор по икономика, но не само това. През 1907 г. бе основател на първата Социална седмица за италианските католици, както и председател на Народния съвет, поддръжник на кооперативния кредит. Във връзка със събитието, бяха представени многобройни инициативи, сред които в събота, 28 април, Молитвено бдение на площада пред базиликата Свети Петър. За него, постулаторът на каузата за беатификация и епископ на Асизи, монс. Доменико Сорентино, сподели:

*******************
Всички измерения на обикновения живот на Джузепе Тониоло се намират в неговото съществуване и следователно в светостта, започвайки от семейството. Той бе съпруг и баща на седем деца. В професионалния живот бе професор по икономика и се специализира в социалната дейност, за да даде на католическия свят импулс към живота на обществото, а това го насочи към този, който днес бихме нарекли голямото пространство на политиката, макар че по неговото време не бе политика в тесния смисъл на думата. Всъщност, един мирянин, който стана светец наистина чрез обикновения живот и това, което би могло да се нарече днес е че „светостта е един възможен обектив”.

Един свят човек, мислейки за панорамата, която живеем днес поради икономическата криза. Тониоло се противопостави както на марксизма, така и на капитализма: защити малката частна собственост, защити правата на работниците, ангажира се за разпространението на Rerum Novarum. Този живот доколко е актуален днес?
Той е повече от актуален. Днес откриваме един фундаментален принцип: не е възможно да се изгради големият свят на икономиката, без да бъде тясно свързан с етиката. Този е принципът, от който тръгва Тониоло: икономиката е част от личността и в служба на личността, собствеността като израз на личността, но естествено отнасяща се до един индивид разбиран и в рамките на взаимните връзки. Затова, собствеността не е цялата в служба на егоизма на отделната личност, а е собственост, която след това бива слагана и в общия кръг, за да се развива и социалното измерение - що се отнася до самата дефиниция на демокрацията, като начин да се разбира обществото, казва Тониоло – в полза на тези, които са по-слаби и по-бедни.

Какво е чудото, дало възможност да се беатифицира Тониоло?
През 2006 г. един млад земляк на Тониоло, от Пиеве ди Солиго – в общността където все още се съхраняват тленните останки на Тониоло – пада от голяма височина с опасност за живота му. Семейството се обръща към енорията, която започва да се моли за него. Този младеж се нарича Франческо Бортолини и само след няколко дни, в резултат на тази молитва, започва да се чувства по-добре и ще го видим на беатификацията, където вероятно ще носи реликвите на Таниоло до олтара. Една истинска благодат – израз на Божия промисъл – която издига до почестите на олтара този свой син. Струва ми се важно, че беатификацията на Тониоло идва в момент на криза, носеща голяма отговорност и идваща като знак на надежда. Тониоло бе човек на надежда, който умееше да черпи от Евангелието и от съзерцанието на възкръсналия Исус силата, за да гледа напред.

Може ли Тониоло да бъде водач за католиците, ангажирани днес в социалния и политическия живот? Бих казал да. Той бе водач на високо ниво. Мисля, че трябва да започнем да учим в училището на Тониоло. Изминалите десетки години от неговата смърт – 1918 – и сигурно има нещо важно в някои изрази на неговата мисъл. Но същността на неговата мисъл е с край актуалност.

jp/rv