Богословът Ратцингер за званието: Кръстът е основата на свещенството
На четвърта пасхална неделя, която Католическата църква чества като неделята на Добрият
Пастир, ще бъде отбелязан 49-я Световен молитвен ден за званията. По този повод Папа
Бенедикт ХVІ на тържествена литургия в Базиликата Свети Петър ще ръкоположи 9 свещеника
от римския диоцез. В контекста на този молитвен ден, предлагаме откъси от статия на
богослова Йозеф Ратцингер за свещенството, публикувана във ватиканския всекидневник
Осерваторе Романо на 28 май 1970.
******** „Въпросът за свещеническото служение
в Църквата неочаквано се превърна в парещ проблем. Съществува ли легитимно сакраменталното
свещенство?”. С този основен въпрос започва историческата статия на бъдещия Папа,
публикувана през пролетта на 1970 от Осерваторе Романо. Тогавашният професор по догматично
богословие в университета на Регенсбург подчертава още в първите редове, че „съвременната
криза трябва да ни подтикне да се вслушаме с нова бдителност в първоначалното послание,
за да може то да ни обогати и води отново”. Йозеф Ратцингер придружава читателят в
завладяващ анализ на Посланията на Свети Павел, стигайки до заключението, че не е
„трудно да се докаже, че Новият Завет показва съществуването на единство между апостолата
и свещеничеството”. Тази структура, прибавя Ратцингер, „е представена като постоянно
съществуваща реалност в Църквата”. Връзка, която „е представена и от евангелист Лука”.
Ето защо, пише германският богослов, „свещеничеството в Църквата не е противоположно
на свидетелството на Новия Завет”, а е „здраво закотвено в него”. От гледна точка
на историята на религиите, отбелязва бъдещият Папа, „това несъмнено е нещо напълно
ново: не произхожда от свещенството на храма в Стария Завет, нито от старозаветната
идея за „царственото свещенство”. То произхожда по-скоро от „една месианско-апостолска
връзка: мисията, която е продължение на мисията на Исус Христос”.
„Никой –
продължава Йозеф Ратцингер – няма да опровергае факта, че в историята на Църквата
винаги е имало затъмняващи знаци”, но „това не поставя под въпрос същността на свещеничеството,
а по-скоро нас на които бе предадена тази задача”. Ето защо, Ратцингер се пита „дали
сме толкова сигурни, че този мрак принадлежи на други времена? Или не е ли по-скоро
този начина по който всяко време трябва отново да приеме дара Господен?”. В заключителната
част на своето размишление, бъдещият Бенедикт ХVІ посочва, че „пречистващата сила
на историческото изследване е много важна”, но „не е достатъчна, защото човешкото
мислене е положено в живота и от него получава своите предположения и граници”. „Само
ако приемаме винаги и отново този дар от Господа – прибавя Ратцингер – нашето мислене
ще може да открие пътя”. „Свещенството на Христос – завършва богословът – се изпълни
на Кръста. Ето защо, Кръстът е и остава основата и постоянния център на християнското
свещеничество, което може да намери своето изпълнение в готовността на собственото
аз за Господа и хората”.