Екология на човека

Поучителната власт на Папа Бенедикт ХVІ за природата и околната среда намира своето обобщение в откъси от енцикликата Caristas in Veritate. Тя е изградена върху една представа за природата, която не трябва да бъде „обожавана”, за да не се изпадне в неопаганизъм или пантеизъм. Въпреки това, тази природа не трябва да бъде сведена до място, където да се задоволяват човешките желания, водещи до нейната недискриминирана експлоатация и обедняване. Ето защо, казва папа Бенедикт ХVІ, става въпрос за зачитане на природата, разпознавайки в нея мъдрия Божи промисъл, който я организира според намерения и начини на които човек трябва постоянно да се позовава, като сигурни водачи, за да не изпадне в нейното „утилитарно и арбитражно” използване (Caritas in Veritate, 48).

Творението бе дарено на човек, за да се реализира Божия промисъл. Въпреки това, „поставяйки себе си в центъра на вселената, забравяйки за Божията заръка и затваряйки се в егоистичното търсене на личното благосъстояние, човешкото същество, управлява средата в която живее, взимайки решения, които заплашват дори неговия живот. Тя трябва да бъде зачитана и закриляна от всички, които я обитават” (Декларация 16 юни 2007).

Природата с нейните прелести ни отправя непосредствено към нейния Създател. Тя, пише Свети Павел, с нейните видими съвършенства е отражение на невидимите Божии съвършенства (Рим 1:20). Когато се доближаваме до природата е необходимо винаги да имаме предвид тази Трансцедентност, която стои зад нея и която е нейната причина. Съпоставянето с природата трябва винаги да става чрез религиозния опит, единствения който може да послужи за нейната защита и гаранция срещу често неограничените действия на човека. В светлината на всичко това, темата за екологията е изцяло пренасочена от размишленията на Папата: преди да се говори за природна екология, посочва Бенедикт ХVІ, е необходима една „човешка екология” или екология основана на зачитането на човека, което трябва да бъде поставено преди зачитането на околната среда”. „Задълженията, които имаме към околната среда – пише Светият Отец Папата – са свързани със задълженията, които имаме към човека, видян в неговата същност и в отношение с другите” (Caritas in Veritate, 51). Ако липсва зачитането „на правото за живот или естествената смърт, ако зачатието е изкуствено, ако се жертват човешки ембриони в името на научното търсене, общото човешко съзнание ще загуби понятието за човешка екология и с нея, понятието за екология на околната среда” (Caritas in Veritate, 51).

В този смисъл, природата трябва да се преосмисли в рамките на едно отговорно мислене, което да вдъхнови преди всичко отношенията между хората, което Бенедикт ХVІ определя като „обществена екология” (Послание, 1 януари 2007) и в последствие да вдъхнови отношението на хората към природата. „Ако човек деградира, деградира и средата в която живее; ако културата клони към нихилизма, природата ще заплати последствията. Възможно е да се долови взаимното влияние между човешкия образ и „образа на околната среда”: когато човешката екология е зачитана в обществото, също и екологията на околната среда извлича полза от това” (Проповед, 1 януари 2010).

В своите многобройни изказвания не веднъж Папа Бенедикт ХVІ изброява и описва последствията от тази деградация. На първо място стои мира: мирът не може да просъществува, ако не се зачита творението, многократно повтаря Папата. Справедливото и мъдро управление на природните ресурси е „наложителното условие за мира” (Ангел Господен, 1 януари 2010). Но важи също и обратното: стремежа към присвояването на ресурсите, егоистичната и алчна експлоатация на земните богатства са честите причини за войните и кървавите конфликти, „именно защото са плод на нехуманното понятие за развитието” (Послание, 1 януари 2007).

В поучителната власт на Бенедикт ХVІ екологията е тясно свързана с множество актуални теми като глада, който е често е свързан със „спекулацията на природните ресурси” извършвана от силни групировки, в ущърб на местните народи, които поради липса на материални средства нямат достъп до съществуващите извори (Caritas in Veritate, 49). Използването на ресурсите, зачитащо наследството на творението, посочва Папата, е необходимото условие „за изкореняването на глада и за разчитането на една здравословна и достатъчна прехрана” (Послание, 4 октомври 2007). Друга тема, която пряко засяга жителите на земята е дълготрайното развитие или по-скоро развитието, което не причинява непоправими щети на природата, а се помества и е част от социалната, културната и религиозна тъкан на отделните общности и предоставя „правилното равновесие между консумацията и дълготрайността на ресурсите” (Послание, 16 октомври 2006). В този смисъл, Папата припомня постоянно на човек неговото основно задължение, да предостави земята на бъдещите поколения „в такова условие, че и те да могат да я обитават достойно и да я култивират допълнително” (Caritas in Veritate, 50). Подобен призив отеква в една древна масайска поговорка, която казва: „Отнасяй се добре към Земята! Тя не е наследство от нашите отци, а е заем за нашите деца!”.

svt/ Oss. Romì