Бенедикт ХVІ за богопосветеният живот

„Бъдете силно вкоренени в любовта и смирението, следвайте вашите харизми, като отдавате специални грижи към нуждаещите се”. С тези думи Папа Бенедикт ХVІ, по време на молитвата Ангел Господен на 1 февруари т.г., насърчи всички дарили живота си на Христос чрез богопосветения живот „да се молят за мира и обръщането на света”. На богопосветения живот, определен като „оазис в който се живее абсолютния примат на Бог, в Неговата слава и любов”, Бенедикт ХVІ спира не веднъж своето внимание. Този живот е дълбоко свързан с послушанието на волята Божия, а пример за това може да ни бъде Светото Семейство.

„Обикновена и тържествена тайна”, така Папа Бенедикт ХVІ определя представянето на малкия Исус в Храма на Ерусалим, четиридесет дни след рождението му. Това същевременно е един специален момент в живота на Светото Семейство и събитие, което се отнася до цялото човечество, защото Христос е представен като „посредника, който съединява Бог с човека, премахвайки разстоянията и разрушавайки всяка разделителна стена”. Папата подчертава, че „Исус още от дете, започва да върви по пътя на послушанието, който ще извърви докрай”, а Мария, Неговата майка, е първата спътница на Господа по този път на послушание”:

„Довеждайки Синът в Ерусалим, Дева Мария Го поднася на Бог, като истинския Агнец, който премахва греховете на света; предлага Го на Симеон и Ана, като известие за изкупление; предлага Го на всички, като светлина за сигурното поклонничество по пътя на истината и любовта”. (Литургия за Молитвения ден за богопосветения живот, 2 февруари 2006)

Послушанието на Исус и Мария, подчертава Папата, са пример за следване от страна на богопосветените, които са призвани да служат на Бог и да направят Неговата светлина да заблести в Църквата и по света:

„Както живота на Исус, в неговото послушание и посвещаване на Отца, е жива притча за „Бог с нас”, така конкретното посвещаване на богопосветените на Бог и братята се превръща за съвременния свят в красноречив знак за присъствието на Царството Божие. Нашето цялостно предаване в ръцете на Христос и на Църквата е силно и ясно възвестяване, с разбираем за нашите съвременници език, за присъствието на Бог. (Литургия за Молитвения ден за богопосветения живот, 2 февруари 2006)

„Това – прибавя Папата – е първото служение на богопосветения живот за Църквата и света. В лоното на Божия народ, богопосветените са като пазители, които съглеждат и възвестяват новия живот присъстващ вече в нашата история. Подобно на Христос, също богопосветената личност е „знак на противоречие”. Въпреки това, окуражава Папата, онзи, който е отговорил безрезервно на Божия призив не трябва да се обезкуражава „пред неизбежните трудности на живота и многобройните предизвикателства на съвременната епоха”:

„С техния пример те възвестяват на често дезориентирания свят, но който в действителност все повече търси смисъла на живота, че Бог е Господ на живота. Избирайки послушанието, бедността и целомъдрието за Царството небесно, те показват, че привързаността и любовта към материалните неща и хората е неспособна да насити окончателно сърцето; че земния живот и едно повече или по-малко дълго очакване на срещата „лице в лице” с божествения Годеник, очакване, което трябва да се живее с винаги будно сърце, за да сме готови да Го разпознаем и приемем когато дойде”. (Вечерна молитва, 2 февруари 2007)

„Богопосветената личност – подчертава още Папата – от самия факт, че съществува, е като мост към Бог за всички онези, които ще се срещнат с Него”. Ето защо, призовава Бенедикт ХVІ, „трябва да благодарим на Господ за този безценен дар”:

„Ако богопосветеният живот не съществуваше, колко по-беден би бил света! Като оставим настрана повърхностните преценки за неговата полза, богопосветеният живот е важен имено заради неговия знак на безвъзмездност и любов, още повече в едно общество заплашено да бъде задушено от вихъра на преходното и полезното. Богопосветеният живот свидетелства изобилието от любов, което подтиква да се изгуби собствения живот, като отговор на изобилието от любовта на Господ, който пръв загуби живота си за нас”. (Вечерна молитва, 2 февруари 2007)