Монсеньор Марио Рици – още един небесен застъпник за България

Монсеньор Марио Рици си отиде на 14 април, в навечерието на празника на Божието милосърдие и малко преди честванията за десетата годишнина от посещението на Йоан Павел ІІ в България за което има личен принос. Не само като първи апостолически нунций в България (1991-1996), а още от 1982, като подсекретар на Конгрегацията за Източните църкви, което е компетентното ватиканско ведомство за страната ни.

Още преди националните стратегии за подобряване имиджа на България и влизането и в ЕС, той я наричаше на Запад „градината на Източна Европа”, вдъхновен от Блажен Йоан ХХІІІ и с изяществото на Виргилий и Хораций.

Със своята благост и мъдрост монс. Рици възкреси спомена за присъствието на монс. Анджело Ронкали в България, станал по-късно Папа Йоан ХХІІІ. Сходствата между двамата папски представители в страната ни, описани от покойния монс. Купен Михайлов, показват не само личните качества на двама дълбоко духовни и предприемчиви мъже, а и постоянната грижа и линия на Ватикана към една малка страна на Балканите, но важна за Църквата.

Първият ватикански глас в защита на българския народ, несправедливо свързан с т.н. „българска следа” в атентата срещу Йоан Павел ІІ, дойде през 1992г. именно от монс. Рици. Десет години по-късно самия Йоан Павел ІІ лично потвърди това в София.

Всъщност, мандатът на монс. Рици в България бе мост в дипломатическите отношения с Ватикана, прекъснати по време на комунистическия режим. Той пое трудната мисия да възстанови образа на Римския папа и Католическата църква в българското посткомунистическо общество след почти половин вековната атеистичната зима и религиозно невежество.

С тънък дипломатически усет, но и с открито сърце той приятелски посрещаше и разговаряше със събратята си от Православната ни църква с вярата за общохристиянското единение, вдъхновен от личния опит на монс. Ронкали в България, който ще бъде основата в икуменическите решения на Втория ватикански събор.

С много търпение, разбиране и любов, пое нелеката задача да вдъхне кураж на малкото „католическо стадо” и възстанови католическите структури след дълги години на преследвания и ограничения от всякакъв род.

Монсеньор Рици умееше да разговаря с младите и да ги подкрепя в житейския им избор. Не само католици, а и православни с благодарност си спомнят благородните му жестове и отпуснатите от него стипендии за обучение сред които и пишещия тези редове.

Не са малко и българските интелектуалци и общественици, които лично познаваха и се възхищаваха на литератора, историка, латиниста Марио Рици, но най-вече на един истински приятел на България.

Сега българите имат още един небесен застъпник, заедно с Блажен Йоан Павел ІІ, който със сигурност започва своя нов „мандат” за духовен и материален просперитет на България от които има толкова много голяма нужда.

Димитър Ганчев


Интервю с монс. Марио Рици в навечерието на посещението на Папа Йоан Павел ІІ в България:
"Новият ни събеседник е монс. Марио Рици, един от първите започнали подготовката за предстоящата визита на Папа Йоан Павел ІІ в България. Той е назначен лично от него и мандатът му протича от май 91 до 96 г. Преди да отпътува за София, Папата му казва, че много вероятно ще се видят в София през следващата година. Каква е днес неговата гледна точка от дистанцията на времето и събитията:

*********
"Бих искал да кажа, че това апостолическо пътуване е първото замислено и желано от Йоан Павел ІІ, но отложено поради серия неблагоприятни обстоятелства. казва монс. Рици. Така например през 92 г. Българската Православна Църква бе разкъсвана от процеса на вътрешна схизма. Напразни се оказаха усилията на Икуменическия и Констатинополски патриарх Вартоломей І посетил София през септември 93 г. , за да помогне за възстановяване на църковната цялост. През май 94 г. Патриарх Алексий също посети София, за да излекува църковната цялост от разделението. Дори тогавашният български премиер, Жан Виденов, се зае да даде своя принос. С други думи, отбелязва, монс. Рици, патриархът на новия Рим, Константинопол Вартоломей І и патриархът на третия Рим в Москва Алексий ІІ не успяха чрез визитите си в София да възстановят единството на Българската Православна Църква. Може би Господ желае патриархът на античния Рим Папата да направи това. Днес мога само радостно да възкликна, казва монс. Рици, че подходящият момент е настъпил. Всъщност сега Папата идва, когато тази схизма вече е преодоляна. Той ще намери една вече помирена Православна църква, която не трябва да се забравя има дълбоки исторически контакти с Римската. Мисля, че следвайки принципа на махалото на историята, сега Папа ЙПІІ ще сложи печата на вътрешно-църковния мир и приятелството на римската църква с една помирена църква".

"Тази визита е благодат от Бога, защото бе дългоочаквана, но и дълго време неосъществима. Освен това ЙПІІ ще има още една небесна подкрепа, и това е Папа Йоан ХХІІІ, когото провъзгласи за блажен през 2000 г., и с чиито ореол и споделена обич от българския народ се отправя към България. Към това се прибавя и небесното покровителство на Никополския епископ, Евгени Босилков, също провъзгласен от него за блажен на 15 март 1998 г".

Според вас тази Папска визита ще промени ли по някакъв начин България и нейния образ?
За мен беатификацията на пророческата фигура на Папа Ронкали, имал смелостта да свика Втория Ватикански икуменически събор и на блажения Босилков, първият епископ мъченик за вярата в Източна Европа, жертва на комунизма, са особени знаци. Към това трябва да се прибави провъзгласяването на св.св.Кирил и Методий за съпокровители на Европа, както и предстоящата беатификация на още трима католически свещеници, разстреляни заедно в нощта с монс. Босилков в Софийския затвор. Всички тези събития преминават под знака на Папа ЙПІІ отбелязва монс. Рици. Мисля, че ключът за прочит на тези неочаквани и немислими събития трябва да се търси в сферата на свръхестественото. И за мен, папската визита в България е сякаш завръщането на Папа Ронкали. На базата на 5-годишния ми опит като апостолически нунций в България предвиждам една приятелска среща на римския Папа с целия български народ, от висшите държавни представители до обикновените хора. И в светлината на блажения Ронкали виждам не само еднозначност, а хор от гласове, чувства, вяра и милосърдие, което не мога да нарека с друго име освен като църковно единение.

Какво е вашето пожелание към българския народ очакващ Папата?
Когато се мисли за доброто на един народ, винаги е трудно да се даде подходяща и конкретна помощ, която може да даде само всевишния Господ. Затова аз винаги препоръчвам Светият Дух, казва монс. Рици, защото истинското благо, милосърдието, вярата, мирът, търпението, доброто и просперитетът идват само от него. Това е и моето пожелание. С помощта на Светия Дух, Папата да донесе утеха и радост във вярата, както духовен и материален просперитет, от които българите имат толкова много голяма нужда. Мисля, че Папският благослов над българския народ един ден ще донесе своите плодове".
**********

Репортаж от първата апостолическа нунциатура в София
(излъчено на 15 януари 2011)
В навечерието на 20-та годишнина от дипломатическите отношения между България и Ватикана, сключени на 6 декември 1990, в Италия бе публикувана книгата „По пътеките на Папа Ронкали. Мисията в София на монс. Марио Рици”. Книгата е малък формат и с обем 165 страници, разделена на 9 глави и написана по повод 60-тия свещенически юбилей на монс. Марио Рици, първият апостолически нунций в България (“Siu sentieri di Papa Roncalli. La missione a Sofia di mons. Mario Rizzi – 1991-1996, Editrice Rogate).

Случаят с в-к „Поглед” разширява погледа към Ватикана. Навярно някои си спомнят полемиките около реституцията на бившата сграда на в-к „Поглед” на улица „11 август” №6 в София, определена за седалище на първата апостолическа нунциатура в България. Годината бе 1991, а проблемът, че седем месеца след сключването на дилпоматическите отношения между България и Ватикана, папския представител все още не можеше да се настани в триетажната сграда, собственост на Светия Престол, заета от редакцията на седмичника. Може би случаят с реституцията на сградата, закупена през 1932 от монс. Анджело Ронкали, бъдещия Папа Йоан ХХІІІ, допринесе за още по-доброто опознаване на Ватикана и за направеното от него за България и българския народ, като апостолически делегат в страна ни от 1925 до 1934.

Пъстроцветно свидетелство за една мисия. За този, както и за много други интересни епизоди, срещи, събития и впечатления разказва първия апостолически нунций в България, монс. Марио Рици в книгата „По пътеките на Папа Ронкали” с автор Алберто Форони, филолог и библист. Книгата е лично свидетелство за българската мисия на монс. Рици от 1991 до 1996, но и един своеборазен „репортаж” за ситуацията на Католическата църква в една православна страна, току що излязла от тунела на тоталиратно-атеистичния комунистически режим. Богато изпълнена с фотоси, писма, документи и различни текстове, книгата припомня мъчениците в древната и нова история на християнска България, както и новите мъченици за вярата, жертва на комунизма, сред които и Никополския епископ Евгени Босилков, обявен за Блажен от Йоан Павел ІІ през 1998 във Ватикана. Заедно с това представя на италианския читател фигурите и делото на славянските първоучители Кирил и Методий, както и четирите главни православни манастира в България посетени от нунция. Описани са и аудиенциите на монс. Рици при Папата, както и честването на празника на Ватикана - Св.Св.Петър и Павел - в Апостолическата нунциатура в София. Отделено е специално място за интервютата по време на петгодишния му мандат от които Марио Рици не се бои, защото се стреми „да следва с усърдие, внимание, смирение и доброта” стъпките на Папа Ронакли. Поместени са някои въпроси и отговори, които разкриват личността и оригиналния стил на латиниста, историка и духовника Марио Рици. Също и пълният текст на фамозното интервю за италианския „Кориере дела Сера”, публикувано на 19 ноември 1992, в което Марио Рици категорично изключва т.н. „българска следа” в атентата срещу Йоан Павел ІІ. В отделна глава се говори и за сътрудниците на Монс. Рици, сред които монс. Купен Михайлов, наричайки го „героичен свидетел на вярата в поробена от комунизма България” и когото назначава за секретар на Научния център Ронкали към Апостолическата нунциатура.

Паралелизъм между двама папски представители в България. Освен научно-историческите си занимания в Центъра, монс. Купен прави любопитен "списък" за сходствата между монс. Ронкали и на монс. Рици в София. В книгата те са описани в 9 глава, като сред тях изпъкват два епизода: посещението на монс. в Рици в Софийския затвор, по примера на монс. Ронкали в римския затвор „Реджина Чели” и словото на монс. Рици на 24 май за Светите братя Кирил и Методий, вдъхновено от спомените на монс. Ронкали за България, описвайки я като „градина”. „С изключение в мярката и променените исторически условия – се чете в книгата – онова, което монс. Ронкали извърши за десет години, монс. Рици успя да направи за пет”. Сред изброените сходства между двамата папски представители в София изпъкват още: създаванетона Апостолическата екзархия в София от монс. Ронкали и учредяването на Междуритуалната Епископска конференция от монс. Рици; през 1925 монс. Ронкали открива в София първото папско представителство в София, а през 1991 монс. Рици открива първата Апостолическа нунциатура; след силното земетресение през 1928 монс.Ронкали подпомага реконстукцията на засегнатите църковни сгради и строежа на нови, докато през 1991 монс. Рици ежедневно се грижи за реституцията на имотите на Католическата църква, конфискувани по времето на комунизма. Монс. Ронкали организира „папски кухни” за бежанците от Турция и Гърция, докато монс. Рици основава националната „Каритас” и приема мисията на Мисионерките на милосърдието, изпратени от Майка Тереза. Монс. Ронкали подпомага католическия печат в България, докато монс. Рици подновява издаването на в-к „Истина”, който е официален орган на Епископската конференция.

България – „градината на Източна Европа”. В края на своята петгодишна дипломатическа Мисия в София, продължила точно 1766 дни, монс. Рици изразява лирично своето възхищение и носталгия по България, вдъховен от Блажен Йоан ХХІІІ, по примера на Виргилий и Хораций: „Данте възпява Италия, както „градината на Западна Европа”, докато древната Тракия, днешна България, е „градината на Източна Европа”. Сякаш, за да не забраваме, че ние сме стопаните на тази градина.

Димитър Ганчев