Смелостта да известяваш Божията любов и Евангелието в съвременния свят – седем години от понтификата на Бенедикт ХVІ

Църквата отбелязва седем годишнината от понтификата на Бенедикт ХVІ. „Смирен работник на лозето Господне”: с тези думи на 19 април 2005 той се представи на света малко след избирането му за Папа. Във Ватикана пристигат многобройни поздравления и благопожелания към Папата, а радостната атмосфера бе предшествана преди няколко дни от 85-тия му рожден ден.

„Грамадата от предразсъдъци, дори противопоставяне” от различни среди, дори католически, с които се посрещна преди седем години избора на нов папа, припомня Джан Мария Виан, директор на ватиканския официоз „Осерваторе Романо”. „Приемникът на Йоан Павел ІІ – който бе негов влиятелен сътрудник и веднага повикан от папата поляк в Рим – бива съпоставян с него според погрешни стереотипи”, пише Виан. „Понтификат със стръмно начало, който Папата успява да посрещне ден след ден с яснота и спокойствие, демонстрирани на 24 април, когато поиска от вярващите да се молят за него, за да не „избяга от страх пред вълците”. Виан посочва дългата серия от проповеди на Бенедикт ХVІ, които се характеризират с „образцово равновесие между класическото наследство и християнската новост”, както и неговото умение „да хармонизира вярата и разума”. „За да говори на всички – продължава Виан - от Асизи, за първи път, четвърт век след Йоан Павел ІІ, той се обърна към вярващи и невярващи, за да известява Евангелието на съвременния свят”.

Смелостта е основната характеристика в понтификата на Бендикт ХVІ, посочва личният секретар на папата, монсеньор Георг Гензвайн. „Образът на Светия Отец и бившия кардинал Ратцингер, е представен деформиран и изкривен от медиите”. Папата германец не се страхува да засегне деликатни теми и дори да полемизира в името на вяра и Църквата, посочва в интервю пред италианския „Република”. Гензвайн описва Папата, като „повече богослов, отколкото човек на големите жестове”. Сред най-важните за него теми, той подчертава „отношението между вярата и разума и между религията и отказът от насилие”. Също така, че „новата християнизация в Европа ще бъде възможна, когато хората разберат, че вярата и разумът не си противоречат, а си взаимодействат и се допълват”. Според монс. Гензвайн, основното послание на Папата е „да утвърди същността на католическата вяра: Божията любов към човека, която намира своя върховен израз в смъртта на кръста и възкресението на Исус. Тази любов е непоклатимата основа, върху която се базира християнската вяра в света, но също и милосърдието и отказът от насилие. Не случайно, първата му енциклика е озаглавена „Бог е любов”. Това е програмният знак на неговия понтификат. Бенедикт ХVІ иска отново да заблести радостта и красотата на евангелското послание”.

Драматичен и същевременно ярък понтификат: така го определя монсеньор Бруно Форте, богослов и епископ на Киети-Васто. „Драматичен, защото започва във време, когато за някои сблъсъкът на цивилизациите изглежда неизбежен и дори единствен път към бъдещия прогрес. В този контекст Бенедикт ХVІ смело призовава за отказ от насилието извършено в името на Бог. Неговият понтификат попада и в контекста на кризата на „глобалното село”, която посреща в първо лице с многобройни послания и учредяването на ватиканското ведомство за нова евангелизация. В този драматичен контекст се полага и яркото послание на Папа Ратцингер: не се поддава на песимизма, а смело представя Бог в Исус Христос, за да свидетелства необятните хоризонти на надеждата и да покаже, че християнството е възможен път за спасение в актуалната криза”.

dg/ rv