2012-04-16 14:53:04

Бенедикт ХVІ: поверявам се на Бог, Неговата светлина и доброта са моята сигурност


Света литургия в параклиса посветен на Свети Павел във Апостолическия дворец на която присъстваха германски епископи и представители от Баварската област. Така започна денят на Бенедикт ХVІ, заобиколен от приятели и от онези, които дойдоха в Рим от родната му земя, за да отпразнуват неговия 85-и рожден ден. На Евхаристичното служение, което даде началото на поредица от срещи за днешния празничен ден, Папата насочи свята проповед към „показателните знаци”, на онзи 16 април в който се ражда и на който е кръстен.

Света Бернадета Субиру и Свети Бенедикт Джузепе Лабре, живял през ХVІ век познат като „просещият поклонник”. Това са двете основни фигури, които още от своите младежки години Йозеф Ратцингер вижда като изпратени му от Божието провидение по пътя на неговия живот. Тях двамата и Велика Събота, на 16 април в далечната 1927 г., когато се ражда бъдещият Папа, или денят на Божието мълчание, на Неговото привидно отсъствие, но което е прелюдия на вестта за Възкресението. „Този прочит на моя живот – посочи Папата – все още е непроменен в мен”. От Бернадет Субиру, сподели Бенедикт ХVІ, „винаги съм бил впечатлен от нейното сърце, способно да види Майката Божия и в нея отражението на красотата и добротата на Бог”. На нея, с онова нейно „чисто и неопетнено сърце” Мария се показа и говори чрез нея на света”:

Ето защо, този ден и тази малка Светица са били винаги за мен като един знак за това, което трябва да бъдем. На факта, че с всичкото знание и умение, които са също необходими, не трябва да губим семплотата на сърцето и неговия прост поглед, способен да види същественото”.

Бернадет, прибави Папата, „съумяваше да види” онова, което Дева Мария и посочваше: „изворът на живата и чиста вода”. Тази вода, поясни Бенедикт ХVІ, е „образ на истината, която се поражда от вярата, на неосквернената и нелицемерна истина”. „За да можем да живеем и да се превърнем в чисти – отбеляза Светият Отец – се нуждаем в нас да се роди носталгията за чистия живот, за автентичната истина, за неоскверненото от корупцията, за човешки същества без грях”:

В това наше време в което в сме свидетели на един запъхтян свят, който спешно се нуждае от вода, от чиста вода, този знак е още по-голям. От Мария, Майката Господня, от нейното чисто сърце, извира тази чиста, незамърсена вода, която дава живот, вода, която в този и бъдещите векове ни очиства и изцелява”.

Споменът от Свети Бенедикт Джузепе Лабре за Папата е този на неговото поклонничество по цяла Европа и неговите светилища по стария континент. „Един европейски светец – посочи Бенедикт ХVІ – чиято особеност е във факта, че не желае нищо друго освен да се моли и да свидетелства това, което е най-важно в живота: Бог”. Той е Светец, който ни показва, че „само Бог ни е достатъчен и че онзи, който се отвори за Бог не се отчуждава от света и хората..”:

Той намира приятели, защото в Бог падат всички граници, защото само Бог може да премахне границите, защото за Бог всички сме братя; защото уникалността на Бог означава същевременно братски отношения и помирение между хората, премахването на границите, което ни обединява и изцелява”.

Папата се спря и на деня Велика Събота в който е роден, изразявайки своята благодарност към неговите родители за това че са го кръстили на същия този ден и разбира се за дара на живота. Но по какъв начин дара на живота е в действителност такъв?, запита риторично Папата. „Правилно ли е да се даде просто така живота? Отговорно ли е или твърде непредвидимо?”. „Биологическия живот от само себе си е дар – посочи Бенедикт ХVІ – въпреки това е обкръжен от един голям въпрос”:

Животът се превръща в голям дар, ако заедно с него може да се дари също едно обещание, по-силно от която и да е заплаха в нашия живот, ако е потопен в една сила, която гарантира, че е добро да си човек Така към раждането, трябва да се прибави едно прераждане, сигурността, че в действителност живота е едно добро, защото обещанието е по-силно от заплахите”.

Това е значението на Кръщението, посочи Папата, „принадлежността към голямото, ново Божие семейство, което е по-силно от всички отрицателни сили, които ни заплашват”. Бенедикт ХVІ завърши своята проповед поверявайки се в Божиите ръце:

Намирам се в последната отсечка по пътя на моя живот и незнам какво ме очаква. Но знам, че съществува Божията светлина, че Той възкръсна, че Неговата светлина е по-силна от всяка тъмнина, че Божията доброта е по-силна от всяко зло на тази свят. Това ми помага да вървя напред с увереност. Това помага и на нас да вървим напред, и в този час благодаря от сърце на всички, който постоянно ми помагат да долавям чрез тяхната вяра, Божието да”.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.