Cor Unum-Caritas Internationalis: милиони християнски доброволци в служба на най-слабите

140 милиона души в Европа, голямата част от които католици, са ангажирани с доброволческа дейност. Това подчерта кард. Роберт Сара, председател на Папския Съвет “Cor Unum” по време на представянето на книгата „Светият Отец и европейските доброволци, която бе представена на 13 април в седалището на ватиканското ведомство.

Да работиш безвъзмездно за другите в сферата на образованието, здравеопазването и социалната тъкат, носейки светлината Христова. Това е накратко предизвикателството очертано в книгата „Светият Отец и европейските доброволци”, в която са поместени и най-важните изказвания от срещата, която се проведе във Ватикана през ноември м.г, за закриването на Европейската Година на доброволческата дейност”. Пръв при представянето на книгата взе думата председателят на Папския Съвет “Cor Unum”, кард. Роберт Сара:

„Трябва да действаме, изразявайки нашата католическа идентичност. Това е наистина важно, защото забелязахме – пред всичко в европейските Каритас – някой тенденции на секуларизъм. Вярно е, че не трябва да покръстваме никой насилствено, но е вярно също, че трябва да показваме нашата католическа идентичност и да действаме според Евангелието”.

Според статистиките представени от Cor Unum, днес в Европа има 351 доброволци за всеки активен работник, които работят в тесен контакт с институциите, изграждайки една истинска съединителна тъкан. Потвърждение за това даде секретарят на ватиканското ведомство, монс. Джанпиетро Дал Тозо:

„Съществува силно сътрудничество на територията, както с обществените институции, така и с църковните. Ето защо можем да кажем, че става въпрос за една истинска субсидарност. Смятам, че е много важно да се подкрепят всички тези организми, които действат в полза на цялото общество, много често по тих и безвъзмезден начин. Забелязваме, че има среди където често всички тези организми действат, изпреварвайки действията на държавата или обществените институции, като например здравния сектор, но също и образователния”.

Особено внимание, посочи монс. Дал Тозо, трябва да се обърне на „липсата на иновацията”:

„Изглежда сякаш не сме способни да предадем нови елементи на тези доброволчески организми, за да могат да еволюират. Това според мен означава, че трябва да се укрепи онзи елемент на формация, без който всяка институция, включително и доброволческите, са неподвижни и не гледат към бъдещето”.

От своят страна кард. Сара посочи случая с Ориса, Индия, където „да са говори за доброволчество е много трудно”.

„Трудно е защото съществува страха, че християнството може да завладее хиндуистката култура. Обществото е структурирано в касти, някой за цял живот остават на ниско ниво, а други са благороднически и това по никакъв начин не трябва да се променя. Поради тази причина те вярват, че доброволчеството е начин за евангелизация и не приемат понятието за „безвъзмездност”. Но това не е така, защото доброволческата дейност е безвъзмездна. Но безвъзмездността трябва да служи за насърчаването на човека и неговото достойнство”.

В световната мрежа да Каритас Интернационалис, 500 хиляди доброволци са ангажирани в кризисните ситуации по планетата. Според секретарят на Каритас Интернационалис, Мишел Рой, три са основните безпокойства пред които е изправена организацията:

"En ce moment, nous sommes inquiets pour les pays de la région du Sahel …
„В този момент сме загрижени за страните от региона на Сахел, защото народите от тази зона имат все по-малко храна. Смятам, че е необходимо да се даде гласност на това що се отнася до ситуацията в Сахел: международната общност, все още не осъзнава действително това, и за съжаление само когато по телевизията се видят трагични картини, държавите ще се задействат да отпуснат онези парични средства поискани от Обединените Нации. Обезпокоителна е и ситуацията в Сирия: като оставим на дали поетите задължения по плана на Кофи Анана ще бъдат спазени или не, християнската общност е все още твърде много загрижена за бъдещето. Но освен Сирия, съществува и целя Близък Изток: оцеляването на християнските общности и тяхното свидетелство. Много мюсюлмани твърдят, че не искат да останат затворени в себе си, че има нужда от различни общности, като например християнската. Това е един наложителен въпрос, който е едно от основните безпокойства за мрежата на Каритас. Например, безпокойството за младежите, за младите християни в Близкия Изток, е безпокойство споделено от цялата Каритас в региона: какво може да се направи, за да могат младежите да намерят своето място в утрешното общество”.

Накрая кард. Роберт Сара подчерта голямата синергия между Папския Съвет Cor Unum и Каритас Интернационалис, уточнявайки, че „заедно с всички диоцезални Каритас във всички страни по света, трябва да се работи за свидетелството на Евангелието”.

svt/ rv