Великденско послание на Папата „Към Града и света”: С възкресението си Исус победи
насилието и злото. Мир за Близкия Изток и Африка
С Възкресението Исус
побеждава „смъртния възел” на насилието, лъжата и човешката завист, за да спаси човека
от злото и му дари „нова надежда”. Това каза Папата във великденското си обръщение
„Към Града и Света” (“Urbi et Orbi”), което произнесе по обед от централната ложа
на ватиканската базилика пред повече от 80 хиляди верни и поклонници от цял свят.
С възкресението си Исус дава нещо наистина ново, което променя условията на човека
и на света, изтъкна Папата, и затова можем изцяло да Му се доверим, защото Възкръсналия
не принадлежи на миналото, а е жив и присъства днес. Възкръсналия Христос е надеждата
и утехата за дискриминираните и преследвани заради вярата християнските общности,
както и за Близкия Изток, особено в Сирия, където продължава проливането на кръв и
насърчение за иракския народ по пътя на стабилитета и развитието. В Светата Земя,
където израелци и палестинци трябва смело да подновят мирния процес. В края, преди
да даде апостолическия благослов „Урби ет Орби”, Папата отправи великденски поздрави
на 65 езика, включително на български, хинди, тамил, урду, еврейски, арабски и латински
език.
Пълният текст на папското послание: **********
Скъпи братя
и сестри от Рим и по целия свят! “Surrexit Christus, spe mea” – Христос,
моя надежда, възкръсна”
Нека достигне до всички вас ликуващия глас на Църквата,
чрез думите на античния химн върху устните на Мария Магдалина, първата срещнала възкръсналия
Исус в утрото на Пасхата. Тя се затичва към учениците и с радостно сърце им известява:
„Видях Господа!” (Йоан 20,18). И ние, преминали пустинята на Великия пост и славните
дни на Страданието, днес повтаряме победоносния вик: „Възкресе! Наистина Възкресе!”.
Всеки
християнин продължава да живее изпитаното от Мария Магдалина. Това е среща, която
променя живота: срещата с единствения Човек, който изпитва върху си цялата добрина
и истина на Бог, който ни освобождава от злото, но не повърхностно и за момента, а
дълбоко и окончателно, лекува изцяло и възвръща достойнството ни. Ето защо, Магдалина
нарича Исус „моя надежда”: защото Той я възражда, дарявайки и ново бъдеще и праведно
съществувание, освобождавайки я от злото. „Христос моя надежда, означава, че всяко
мое желание за добро намира у Него една реална възможност: с Него мога да се надявам
животът ми да стане добър и пълен, тъй като самия Бог се е доближил, за да навлезе
в човешкото.
Както другите ученици, Мария Магдалина е трябвало да види отхвърления
от народните водачи Исус, затворен, бичуван, осъден на смърт и разпнат. Сигурно е
било непоносимо да види Добротата в първо лице, подложена на човешката злоба, Истината
осмяна от лъжата, Милосърдието поругано от отмъщението. Със смъртта на Исус, сякаш
изглежда, че настъпва края на надеждата в доверилите Му се. Но тази вяра не изчезва
напълно: особено в сърцето на Непорочната Мария, майката на Исус, пламъкът е запален
и свети дори в мрака на нощта. На този свят, надеждата не може да не срещне твърдостта
на злото. Нейни прегради са не само стената на смъртта, но още остриетата на завистта
и гордостта, на лъжата и насилието. Исус е преминал през този смъртен възел, за да
ни разкрие пътя към Царството на живота. Има един момент в който Исус изглежда победен:
мракът обгръща земята, мълчанието на Бог и тотално, надеждата изглежда празна дума.
Но
ето, в утрото на следващия ден, гробът е намерен празен. След това Исус се появява
на Магдалена, другите жени и учениците. Вярата отново се ражда по-жизнена и по-силна
от всякога , вече непобедима, защото е основана на решаващия опит: „Смъртта и живота
се срещат в смъртен двубой. Господът на живота беше мъртъв, но сега жив триумфира”.
Знаците на възкресението са свидетелство за победата на живота над смъртта, на любовта
над омразата, на милосърдието над отмъщението: „Гробът на живия Христос, славата на
възкръсналия Христос, и ангелите, кърпата и дрехите са негови свидетели”.
Скъпи
братя и сестри! Ако Исус е възкръснал, тогава – и само тогава – се е случило нещо
наистина ново, което променя условията на човека и на света. Тогава Той, Исус, е някои
на когото можем изцяло да се доверим, и не само да споделим неговото послание, а се
доверим на Него, защото Възкръсналия не принадлежи на миналото, а е жив и присъства
днес. Христос е надеждата и утехата по особен начин за християнските общности, които
в по-голямата си част са дискриминирани и преследвани заради вярата им. Той присъства
като сила на надеждата, посредством Неговата Църква, близо до всяко човешко страдание
и несправедливост.
Нека Възкръсналия Христос да дари надежда на Близкия Изток,
за да могат всички етнически, културни и религиозни компоненти от този регион да сътрудничат
за общото благо и зачитането на човешките права. По-конкретно в Сирия, нека престане
проливането на кръв и незабавно бъде предприет пътя на диалога, респекта и помирението,
което желае и международната общност. Многобройните бежанци от тази страна, нуждаещи
се от хуманитарна помощ, да намерят гостоприемството и солидарността , които могат
да облекчат тежките им страдания. Нека пасхалната победа насърчи иракския народ, за
да не пести сили за напредване по пътя на стабилитета и развитието. В Светата Земя,
израелци и палестинци смело да подновят мирния процес.
Господи, победил злото
и смъртта, подкрепи християнските общности на Африканския континент, дай им надежда
в трудностите, за да станат миротворци и градители на развитието на обществото към
което принадлежат.
Исусе Възкръснал, утеши страдащото население в Африканския
рог и помогни за помирението; подкрепи района на Големите езера, Судан и Южен Судан,
дарявайки на жителите им силата на прошката. Нека в Мали, която преминава труден
политически момент, Славният Христос да дари мир и стабилност. В Нигерия, която през
последните месеци е сцена на кървави терористични нападения, пасхалната радост да
даде необходимите сили за подновяването и изграждането на едно мирно общество, което
зачита религиозната свобода на своите граждани.