Великденско послание на Никополския епископ Петко Христов
Скъпи братя и сестри, Христос Възкръсна!
В сърцето на Християнството има едно
явление, и именно от това явление се раждат нашата вяра и нашата надежда. Без него
Християнството става празно, нищожно и често казано абсурдно.
Възкресението
на Христос е всъщност печата на Бог върху божествеността на Христос. Разпнатият става
Възкръснал, Велики петък е начало за Великден, нощта изчезва пред зората.
Жените
отиват на гроба, за да почетат тялото на Господ. Зазорява се: а в техните сърца е
жив още спомена за Учителя, към който се присъединява болката от изживяното пред Разпятието
на Христос. Може би те откриват в сърцата си думите на Учителя, може би те изпитват
горчивината, че са повярвали напразно, понеже всичко приключи, Исус е мъртъв. Остава
им само утехата от този последен почтителен жест за набожност.
Тяхната деликатност
се преплита с реална загриженост: "Кой ли ще ни изтърколи
камъка от входа на гроба?" Поведение, което разкрива тяхната тревога и в същото време
тяхната увереност. Те не казват "как ли ще изтърколим ние огромния камък?", но " Кой
ли ще ни изтърколи камъка?".
Но ето - че камъкът е изместен и гробът е празен.
Този
гроб, чийто изход бе затворен от един огромен камък не е края на една илюзия, или
пък изплъзването на една надежда; този гроб е едно начало, извор на надежда за човека,
който живее все още на земята покрита с мрак и гробове.
Една
жива сила блика от този празен гроб. Никой и нищо не ще може да унищожи чрез смърт,
този Който е живот, нито да отстрани Неговото присъствие, което противостои на жестокостта
и насилието, които и днес все още бродят по света и оставят следи в нашите сърца и
в нашата история.
Реакцията е в резултат на уплаха и изумление, тъй като, това
което става се оказва повратна точка в съдбата на човечеството. След като Божият Син
жив премина през мрака на сенките на смъртта, всичко вече е огряно от светлина.
Пред
това откритие жените реагират със страх, изумление, но и с радост. Това са и чувствата,
които всеки човек изпитва винаги, когато се изправи пред божествената тайна.
Веднага
последва и поканата: "Но идете, кажете на учениците Му, и на Петър, че Той ще бъде
преди вас в Галилея".
Ние сме изправени пред едно
съвършено ново явление. И за пореден път - последните стават
първи. Това, което жените видяха не е само исторически факт, но това е жива вяра.
Същото, което се случва тогава се повтаря и за нас, сега в тази Пасха на Господ. Младият
мъж, когото те виждат пред гроба и ги кани да станат свидетели на Възкресението на
Исус, и на Неговото присъствие в нашата история. Ще ни бъде възможно да срещнем Учителя
по пътищата на Галилея, да Го виждаме, да чуваме отново гласа Му. Но както учат и
другите явления, Неговото присъствие ще бъде различно, пътят, по който ще Го срещнем
ще има необикновен маршрут, а начина да чуем гласа Му ще бъде основан върху други
вътрешни нагласи.
Такова е събитието, което ни оставят първите свидетели на
Възкресението на нас, които приемаме Евангелието на Пасха. Едно събитие, което ни
кара да кажем: "Яви ми се, Господи,
защото това е тежко изпитание да изгубя усета за Бог”.
В
това явяване на Христос се намират извора на нашето бъдеще, нашата надежда и смисъла
на нашето съществуване.
Един лъч, идващ от Божествения лик на Възкръсналия
Спасител освети човешкото лице, за да покаже, че човек има стойност в очите на Бог,
който иска още на този свят, човек да има вяра и надежда за вечността.
В Пасхата
ние сме поканени да се родим отново. Но Пасхата не е установена единствено като ден,
в който се чества само един тържествен литургичен обред.
Пасхата
е размяна на Божия дар, който е Неговият Единороден Син, жертва срещу нашата немощ
и бедност.
Тя е среща на божествената доброта, която
излъчва Личността на Сина, със смирената доброта в нашите сърца.
Величието
и тържествеността на Пасха не може да не предизвикат радост и ликуване в нашите сърца,
които да откликнат на призива за нов живот, който ни отправя нашия Небесен Отец.