Великденско послание на Никополския епископ Петко Христов

Скъпи братя и сестри, Христос Възкръсна!

В сърцето на Християнството има едно явление, и именно от това явление се раждат нашата вяра и нашата надежда. Без него Християнството става празно, нищожно и често казано абсурдно.

Възкресението на Христос е всъщност печата на Бог върху божествеността на Христос. Разпнатият става Възкръснал, Велики петък е начало за Великден, нощта изчезва пред зората.

Жените отиват на гроба, за да почетат тялото на Господ. Зазорява се: а в техните сърца е жив още спомена за Учителя, към който се присъединява болката от изживяното пред Разпятието на Христос. Може би те откриват в сърцата си думите на Учителя, може би те изпитват горчивината, че са повярвали напразно, понеже всичко приключи, Исус е мъртъв. Остава им само утехата от този последен почтителен жест за набожност.

Тяхната деликатност се преплита с реална загриженост: "Кой ли ще ни изтърколи камъка от входа на гроба?" Поведение, което разкрива тяхната тревога и в същото време тяхната увереност. Те не казват "как ли ще изтърколим ние огромния камък?", но " Кой ли ще ни изтърколи камъка?".

Но ето - че камъкът е изместен и гробът е празен.

Този гроб, чийто изход бе затворен от един огромен камък не е края на една илюзия, или пък изплъзването на една надежда; този гроб е едно начало, извор на надежда за човека, който живее все още на земята покрита с мрак и гробове.

Една жива сила блика от този празен гроб. Никой и нищо не ще може да унищожи чрез смърт, този Който е живот, нито да отстрани Неговото присъствие, което противостои на жестокостта и насилието, които и днес все още бродят по света и оставят следи в нашите сърца и в нашата история.

Реакцията е в резултат на уплаха и изумление, тъй като, това което става се оказва повратна точка в съдбата на човечеството. След като Божият Син жив премина през мрака на сенките на смъртта, всичко вече е огряно от светлина.

Пред това откритие жените реагират със страх, изумление, но и с радост. Това са и чувствата, които всеки човек изпитва винаги, когато се изправи пред божествената тайна.

Веднага последва и поканата: "Но идете, кажете на учениците Му, и на Петър, че Той ще бъде преди вас в Галилея".

Ние сме изправени пред едно съвършено ново явление. И за пореден път - последните стават първи. Това, което жените видяха не е само исторически факт, но това е жива вяра. Същото, което се случва тогава се повтаря и за нас, сега в тази Пасха на Господ. Младият мъж, когото те виждат пред гроба и ги кани да станат свидетели на Възкресението на Исус, и на Неговото присъствие в нашата история. Ще ни бъде възможно да срещнем Учителя по пътищата на Галилея, да Го виждаме, да чуваме отново гласа Му. Но както учат и другите явления, Неговото присъствие ще бъде различно, пътят, по който ще Го срещнем ще има необикновен маршрут, а начина да чуем гласа Му ще бъде основан върху други вътрешни нагласи.

Такова е събитието, което ни оставят първите свидетели на Възкресението на нас, които приемаме Евангелието на Пасха. Едно събитие, което ни кара да кажем: "Яви ми се, Господи, защото това е тежко изпитание да изгубя усета за Бог”.

В това явяване на Христос се намират извора на нашето бъдеще, нашата надежда и смисъла на нашето съществуване.

Един лъч, идващ от Божествения лик на Възкръсналия Спасител освети човешкото лице, за да покаже, че човек има стойност в очите на Бог, който иска още на този свят, човек да има вяра и надежда за вечността.

В Пасхата ние сме поканени да се родим отново. Но Пасхата не е установена единствено като ден, в който се чества само един тържествен литургичен обред.

Пасхата е размяна на Божия дар, който е Неговият Единороден Син, жертва срещу нашата немощ и бедност.

Тя е среща на божествената доброта, която излъчва Личността на Сина, със смирената доброта в нашите сърца.

Величието и тържествеността на Пасха не може да не предизвикат радост и ликуване в нашите сърца, които да откликнат на призива за нов живот, който ни отправя нашия Небесен Отец.

Христос Възкръсна – Наистина Възкръсна!

Честито Възкресение Христово!

Петко Христов, Никополiки епископ