По стъпките и върху земята на Исус

От 19 до 26 март, младежи от енориите в Белене, бяха на поклонение в Светите земи в Израел и Палестина. По време на своят престой в Йерусалим, те всеки ден следваха Исус на местата, за които ни разказват Евангелията. Първият ден младите хора посетиха Църквата на всички нации в Йерусалим, където се намира камъкът, на който Исус е бдял в Гетсиманската градина, били са и в самата в Гетсиманска градина. Същият ден поклонниците посетиха Църквата, построена върху мястото на Успението на Пресвета Дева Мария. В Сион младежите се поклониха на гроба на Цар Давид; разгледаха Синагогата, където се намира той; молиха се в стаята, където се е провела Тайната вечеря. Денят им завърши с молитви на Стената на плача.Следващият ден младите поклонници бяха в Йерихон и видяха дървото на Закхей, бяха са при река Йордан и на Мъртво море. В четвъртък поклонниците от Белене бяха във Витлеем и се поклониха на Божи гроб. Следващият момент на поклонението беше Кръстен път, извървян по Via Dolorosa към Голгота и стария Йерусалим. Същата нощ младежите проведоха молитвено бдение край Гетсиманската градина. Предпоследният ден младите хора посетиха Капернаум, Синагогата, където е проповядвал Исус; Кана Галилейска и Галилейското езеро. Последният ден от своето поклонничество младежите бяха на планината Тавор, в Църквата на Преображението; в Назарет и Църквата на Благовещението. Посетиха Еммаус. Но повече за своите впечатления, вълнения и силни моменти от поклонничеството, разказват самите младежи:

*********
Явор Генов, 25 г.:
"Най-силното впечатление, което ми направи поклонението в Ерусалим бе съпреживяването на моментите, през които Исус е минал в неговия живот заедно с всички участници, с които бяхме особено когато се молехме сутрин пред портите на Ерусалим и казвахме заедно „Добро утро, Ерусалиме”. Това беше момент, в който Светият Дух идваше с полъха на вятъра и заедно усещахме, че Исус е заедно с нас постоянно и ни съпътствува през всеки един момент и успява да ни даде своя дух на мъдрост, за да осъзнаем какво е направил за нас, какъв дар на любов е извършил за нас и да ни помогне да открием в сърцето си повече място за Него, което да ни помогне да даряваме неговата любов на другите, на тези, които се молехме за тях.

Свилян Вакинов,26 г:
"Едно от най-силните ми усещания, по време на поклонението ми в Израел, бе когато станахме една нощ в 2 часа и отидохме да бдим пред Гетсиманската градина, където се е молил нашият Господ и където апостолите са заспали. А ние бяхме будни и станахме за да се молим с Него. Сега, когато съзнавам какво е направил за нас нашият Господ имах голямата радост в сърцето си да стана, да се моля и да бдя. Много трудно ми беше след това да си тръгна от това място и да легна отново да заспя.

Мартина Попова,22 г.
"Като цяло изживяването в Светите Земи беше уникално и неповторимо. На всяка крачка имаше история и можеше да се почувстваш по-съпричастен към вярата си, към Бога, по-близък с него и да извървиш неговия път, да усетиш неговото страдание. Разбира се, на Божи Гроб емоциите взеха върха си. Там най-силно можеш да усетиш близостта си с Бога. Също така всеки от нас беше отишъл с една малка мисия. Освен с личната молитва в сърцето си, всеки беше взел по молитва за близък, за приятел, за познат. Освен утринната и вечерната молитва, в които казахме намеренията си, също имахме възможността да се помолим във Витлеем на няколко метра от мястото, където се е родил нашият Бог, нашият Спасител.

Станимир Владов, 30 г.:
"Много съм очарован от всичко, което изживях там с групата младежи, които се представиха много добре като атмосфера и като всичко. Поклонението в Терра Санта извърши своята мисия и изпълни молейки се за всички верни в нашата Никополска епархия. Молихме се на всяко едно място, на всяко едно местенце, до което успяхме да се докоснем:това бяха Назарет, Витлеем, беше река Йордан. В Назарет, успяхме като последен ден да проникнем в същината на тази идея, защо Бог се ражда и защо трябва да дойде на земята. Разбрахме, че всъщност в Назарет небето и земята се сливат в едно и Дева Мария е този ключ, който отключва тази прегръдка на небето и на земята. Можем да кажем, че Исус е леко различен в представите ни след това поклонение. Бяхме по неговите стъпки, бяхме сред неговия народ, сред който е израснал и тази култура, която е придобивал като манталитет. Ние разбрахме, че на Исус не му е било много лесно. Израел е трудна държава, Палестина е много красива и на моменти много опасна. Видяхме, че Христовото възкресение не е нещо, което се е извършило някъде там, далеч от нас тук, защото Възкресение се случва при нас всяка неделя и ние носим тази частица от Светата земя с нашите свещеници на нашите литургии".
********
Развълнувани, трогнати и щастливи, младите от Белене с вълнение разказват за молитвите и моментите на общение, преживени заедно. Те признават, че да вървиш по стъпките и върху земята на Исус, е уникално изживяване. Признават и че биха се върнали отново там. Да усетят атмосферата на Йерусалим, се оказва най-голямото предизвикателство за тях. Палестина и Израел са непонятни, ако не познаваш Светото писание. Вървейки, усещаш стъпките на Исус до теб. Ако затвориш очи, можеш да Го видиш с очите на вярата. Кой не е мечтал да върви до Исус и да Го държи за ръка? Terra Sancta.

Росица Златева