Разговор със семейство Дзандзуки, автори на размишленията за Кръстния Път на Колизеума

Христовият кръст съдържа тайната и решението за проблемите на семействата. В това са убедени съпрузите Данило и Ана Мария Дзандзуки на които Бенедикт ХVІ повери изготвянето на размишления за тазгодишния Кръстен Път, който по традиция се провежда на Велики петък на римския Колизеум. 91 годишният Данило и 86 годишната Анна Мария имат 5 деца и 12 внуци. Те са членове на Движението на Фоколарите и имат дългогодишен опит в служението към семейства от цял свят. Заедно с покойната му Киара Лубик, те са съоснователи движението „Нови семейства” и негови ръководители до 2008. В дълго интервю за ватиканския ежедневник "Осерваторе Романо", съпрузите Дзандзуки разказват най-важните моменти от своя житейски опит и посочват изворите на тяхното вдъхновение.

********
Тази година Папа Бенедикт ХVІ повери размишленията за Кръстния Път на Колизеума на една съпружеска двойка. Как приехте новината?
Данило: „Пред една толкова важна отговорност, първите реакции бяха на удивление и вълнение, защото не се чувствахме на висота. Припомнихме си усещането, което имахме миналата година по време на поклонничеството до Светата Земя, където изживяхме по силен начин преминаването през Голгота и размишленията над тайната на кръста. В онзи момент осъзнахме, че Кръстният Път е една реалност, която ни докосва дълбоко, защото променя нашия живот и ни прави участници в божествения промисъл на любов. Върнахме се различни от това поклонничество и благодарение на този натрупан опит, започнахме да пишем размишленията на Кръстния Път”.

Ана Мария: „Размишлявайки над кръста, почувствахме, че не само Църквата, а цялото човечество е въвлечено в тази тайна. Може да се разбере също колко много Христос е страдал като човек, но с чувствителността на Бог”.

Какви теми избрахте за размишленията?
Ана Мария: „Целият Кръстен Път има важни моменти, защото преминава по стъпките на един Бог станал човек, за да спаси човечеството. Достатъчно е да си припомним епизода със Симон Киринееца или този с ерусалимските жени, където можем да се оприличим по малко с всички, защото всички те са хора, които са срещнали Бог. В размишленията се опитахме да изразим нашите чувства за това какво е изпитал Исус в онези моменти, стремейки се да го актуализираме в светлината на нашия опит. Разбира се, не беше лесно, защото се намираме пред една голяма тайна. Въпреки това, твърдо вярваме, че в Разпнатия Исус се намира тайната и разрешението за проблемите на семействата. На Кръста, Христос даде смисъл на скърбите, пред които сме изправени".

Какво е посланието, което искате да отправите към семействата чрез Кръстния Път?
Ана Мария: „Говоря на базата на нашия живот и история. От размишленията на Кръстния Път идва едно силно послание: Кръстът дава смисъл за скръбта на света. Изправени сме пред страданието на един човек, който е унищожен от самите хора. Но болката на този човек е неизмерима, защото въпреки че е Бог не намира утеха. Прочит на тази тайна ни предлага Киара Лубик. Още от началото на основаването на движението на Фоколарите, почувства по особен начин едно привличане към тази болка на Исус, която предаде също и на нас. За нея Христовото страдание, не бе само една реалност, която няма край, а също и болка, която в себе си носи възкресението. Това е голямото послание, което получихме от Киара и което от наше име отправяме към семействата. За съжаление, всекидневните проблеми правят труден всекидневния живот, знаем го от личен опит, защото сме едно семейство като всички останали: отгледахме и възпитахме пет деца и се борихме с проблемите, които всекидневно се изправяха пред нас. Но винаги пред нас стоеше примера на Киара, която дойде при нас не със смъртта в сърцето, а със смъртта, която води към възкресението”.

Как се запознахте с движението на Фоколарите?
Данило: „Запознах се с движението в Милано в средата на миналия век, чрез една от първите съмишленички на Киара и веднага се впечатлих много силно. След това Киара изпрати в Парма две момичета, Лиа и Рената, които отседнаха в едни беден квартал на града, където ние по-богатите не ходихме. Тези две фоколарини започнаха да се свързват с хора, които по онова време бяха наричани градски под-пролетариат и които ние дори не си представяхме, че ще срещнем. Виждайки свидетелството на първите фоколари, тези хора започнаха да се променят, а със тях и ние. От този пример започнахме да се питаме: "Защо да не се срещнем с тях?" И така започнахме да се интересуваме за тях. Разбира се не беше лесно, защото се сблъскахме с много проблеми и скандализирахме „здравомислещите”. Дори моите родители ме порицаха. Но Киара положи в нашите сърца, че всички хора са братя и това ни окуражаваше. Въпреки това преминахме през тежки моменти: бяхме дори обвинени, че разрушаваме нашите семейства, за да следваме идеалите на фоколарите. Но този епизод е поместен в една определена епоха, защото през средата на миналия век движението не беше признато от Църквата и пораждаше недоумение сред „здравомислещите” по причина на неговата вкорененост в Евангелието”.

Каква бе първоначалната интуиция, която породи движението „Нови Семейства”?
Ана Мария: „Дълбоката интуиция я получихме благодарение на Киара. Движението „Нови Семейства” се ражда през 1976. Бяха минали вече 20 години от създаването на Движението на Фоколарите от Киара Лубик. Ние сме женени от 1953 и признавам, че движението ни привлече веднага. От Емилия, отивахме с влак до Рим с децата, които бяха още малки, за да участваме в дейността на фоколарите. Идеята за създаването на „Нови Семейства” беше много конкретна: да помагаме на сираците, вдовиците и да сме съпричастни към страданията на семействата по света. Това е опит, който се оказа положителен. Животът в движението не само ни помогна да заздравим нашето семейство, но също и с тези, с които се срещахме, защото грижейки се за твоето семейство, помагаш на другите. Въпреки това, Киара никога не забравяше уникалността на всеки един, защото нейното желание бе да се грижим първо за отделните хора, а после за семействата”.

Данило: „Интуицията на Киара се породи виждайки някой семейства в трудност и от опита изживян в тези, които познаваше като се започне от нейното семейство. Киара имаше трима братя: Джино, партизанин комунист, осъден на смърт и две сестри. Нейното семейство беше много сплотено и бяха ревностни католици, но разбира се не му липсваха проблеми. От този опит Киара разбра, че семейството е дар Божии и е основата на обществото. Така тя си задава въпроса как може да помогне на семействата, не само на близките до нея, но и на семействата по света. В последствие Църквата призна нейната харизма и поиска от Киара да посочи едно семейство, което да помогне за създаването на Папския Съвет за Семействата. Така Киара посочи нас и до 2000 година сътрудничихме като съветници на това ватиканско ведомство”.

Какво е бъдещето, което виждате за семейството в нашето общество?
Ана Мария: „Откровено, ако се замислим за бъдещето, ще се обезкуражим по причина и на някой обнародвани закони, които са в контраст с Божия промисъл. Всеки ден сме призовавани да взимаме не лесни решения, за да останем предани на нашите идеали, защото обществото не ни помага много за това. Въпреки това вярваме, че Исус умря за нас. Поради тази причина ние не сме обезкуражени и винаги имаме желанието на направим нещо за другите. Винаги съществува възможността да се започне отново. Вътре в нас Киара положи увереността, че Църквата е основана от Исус и ще победи света”.

Многократно вие говорихте за необходимостта от създаването на мрежа от солидарност сред семействата. Как може да бъде осъществена?
Ана Мария: „Това е една реалност, която ни е присърце и се породи спонтанно в началото на движението. Спомням си, че по онова време бяхме около 50 човека. Веднага ни хрумна идеята да направим един съюз между нас споделяйки помежду си и благата. Този съюз бе едно изключително средство за да си помагаме. Въпреки това ни обвиниха, че разхищаваме парите и пренебрегваме задълженията си към децата. Ето защо бих желала нашия избор да бъде разбран добре, защото това споделяне не заличаваше разликите и индивидуалността. Интимността на семейството винаги оставаше на първо място. Киара държеше много на факта всяко семейство да има своята интимност, автономност и да е способно да взима собствени решения без външни намеси. Целта бе единството. Тя ни помагаше да разберем, че е необходимо да живеем лично в служенето на Бог, търсейки същевременно единството. Това е последствието от личното решение да се следва Бог”.

Какво послание може да се отправи към семействата в криза?
Ана Мария: „Желая само да кажа на семействата в трудност, че и ние сме имали проблеми. Нашият брак е плод на взаимна любов, като тази на всяка семейна двойка. Това е искрицата, която подхранва брака. Въпреки това, по причина на много фактори понякога тази любов угасва, остава скрита и се забравя, но нейният начален тласък остава, дори и да е приглушен от безпокойствата, неразбирателствата и всекидневните трагедии. Необходимо е любовта да се преоткрие в светлината на Божията любов, която обединява. Християнството кара двама души, които се опитват да обичат Бог и да се обичат помежду си, да бъдат единни, но същевременно и отделени. Един ден Киара ни каза, че ние не сме призвани да се ползваме от нашето единство, а да го даряваме. Именно като семейство тя ни призова да се грижим за изоставените, сираците и вдовиците. Тя ни ги повери, за да ги обичаме като братя и по този начин да приличаме повече на Исус. Последният път, когато видяхме Киара бе на среща с разведените съпрузи. Беше много доволна от тази дейност и отдаваше голяма важност на грижата към съпружеските двойки в криза. От друга страна, тези които тя най-много обичаше винаги бяха нуждаещите се”.

svt/ Oss. Rom.