Бенедикт ХVІ: апостолическата визита в Мексико и Куба постигна своята цел

Споменът от наскоро провелата се визита в Мексико и Куба и размишление над Пасхалната тридница с която Църквата навлиза в тайната на смъртта и Възкресението на Исус. Това бяха темите, които белязаха катехистичната беседа на Бенедикт ХVІ по време на традиционната генерална аудиенция на площад Свети Петър.

Апостолическата визита в Мексико и Куба „постигна своята желана пастирска цел”. Така Бенедикт ХVІ в своята катехистична беседа обобщи визитата си в тези две латиноамерикански държави, която се проведе от 23 до 29 март. Пред многобройните вярващи и поклонници от цял свят, събрали се на слънчевия площад Свети Петър, Бенедикт ХVІ припомни най-важните етапи от своето петдневно посещение, без да скрие своите чувства. Две държави, два различни контекста, но притежаващи общи елементи, който ги обединяват: искрената вяра и топлото гостоприемство. „С визитата в Мексико и Куба – посочи Папата – пожелах символично да прегърна целият континент”. Но несъмнено, също тези две страни прегърнаха с голяма обич Бенедикт ХVІ, още от пристигането му в Леон:

„В онези поздравяващи ръце и протегнати в знак на обич, в онези радостни лица и викове, долових непоколебимата надежда на мескисанските християни. Надежда, останала запалена в техните сърца, въпреки трудните моменти на насилие, които не пропуснах да осъдя и към чиито жертви отправих своите мисли и някой от които имах възможността лично да утеша”.

Въпреки тези рани и припомняйки вродената радост на мексиканския народ, Папата призова да се постави на преден план едно качество, типично за християните:

„Господните ученици трябва да укрепват радостта си, че са християни и че принадлежат на Неговата Църква. От тази радост се поражда и енергията да се служи на Христос в трудните ситуации и страданията. Тази истина припомних пред многобройните вярващи, които присъстваха на неделната литургия в Парка на „Двестагодишнината” в Леон. Мексиканците отговориха с тяхната пламенна вяра и в тяхното убедено присъединяване към Евангелието, разпознах още веднъж утешителни знаци на надежда за Континента”.

Една от причините подтикнали Папата да посети Мексико е поканата за честванията на двестагодишнината от обявяването независимостта, която е обща и с други латиноамерикански държави. А причината, която веднага след Мексико, отведе Папата в Куба, бе 400 години от намирането на малката статуя на Дева Мария на Милосърдието от Кобре, много обичната Покровителка на Острава. Пред нея Папата отправи своите най-добри пожелания за настоящето и бъдещето на кубинците:

„Отправих призива да дадат нова сила на тяхната вяра и да допринесат, със смелостта на прошката и разбирателството, за изграждането на едно отворено и обновено общество, където да има повече място за Бог, защото там където Бог е отхвърлен, светът се превръща в негостоприемно място за човека”.

Незабравима е за Папата и визитата в Хавана, където редом до държавните власти, бе ясно подчертана една скъпа за Бенедикт ХVІ тема: закрилата на религиозната свобода, която в Куба направи значителни крачки напред, но все още неокончателни:

„Припомних на всички, че Куба и света се нуждаят от промени, но те ще се реализират само ако всеки един се отвори за цялостната истина за човека, неотложна за постигането на свободата, и ако сее около себе си помирението и братските отношения, базирайки живота си върху Исус Христос.. Освен това подчертах, че Църквата не иска привилегии, а възможността да възвестява и отслужва публично вярата, носейки Евангелското послание на надежда и мир във всяка една среда на обществото”.

След тези все още радостни спомени от свята последна апостолическата визита, Папата насочи вниманието към предстоящата пасхална Тридница. С „последната вечеря – посочи Бенедикт ХVІ – започва „часът” на Исус”. Целият Негов живот, припомни той, „е насочен към този час”: крачка към бездната на смъртта, след която следва „излизането към новото „пространство” на Възкресението”:

„Исус преминава отвъд границите на човешкото състояние, белязано от греха, и преминава бариерата, която държи човека затворник, разделен от Бог и вечния живот.. Всеки един от нас е обикнат от Исус „до край”, до цялостното себеотдаване на кръста, когато издига своя вик: „Свърши се!”. Нека позволим на тази любов да ни достигне и преобрази, за да може в нас наистина да се реализира възкресението!”.

svt/ rv